here...in my arms...

Монологът на лудия е диалог с човеството. Уви, единствено Всевишния го разбира и отвръща.

Колко пъти се раждам с вдъхновенията от Теб.
Колко пъти умирам в мълчанието между нас.
Не стигнах до гроба, но в това мълчание
изпитвам ужасни смъртни болки.

Можех да дам,
ръката си затворих.
Исках да дам,
ръката ми изчезна.

Можех да утеша,
думите ми нараниха.
Исках да утеша,
езикът ми изчезна.

Ако думата ми е злато,
нека отиде за монета.
Ако думата ми е олово,
нека куршумът остане в мен.

Направи ми дума за ключ.
Направи ми сърце за врата.
Направи ми разум за стая.
Направи ми ръце за прозорец.
Направи ми крака за стена.
Направи ми книга за храна.
Направи ми съвест за лампа.

Ако в морето някой потъва,
направи ми кораб, да стигна до него.
Не само със съвест се стига.

Ако пред мен човек трепери,
направи ми лекарство, да му дам.
Не само с книга се лекува.

Ако краката ми изведнъж омалеят,
направи ми пейка, да седна.
Не само на крака се държа.

Ако се увеличат ябълките ми в ръката,
направи ми кошница, да ги сложа.
Не само с ръце се носи.

Ако не хвръкне хвърчилото от вятъра,
направи му въже от небето.
Не само с разум се издига.

Ако майката безследно изчезне,
направи втора на дечицата.
Не само с думи се топлим.

А ми стига в тази минута,
малко подкрепа от Теб.
Да се събудя. Да заспя.
Където и да отида ми стига,
малко подкрепа от Теб.
Да се усмихна. Да заплача.
Каквото и да направя ми стига,
малко подкрепа от Теб.
Да замълча. Да проговоря.

Теб искам. Теб търся.
Ти Си във всичко и аз
съм най-алчният човек.
Само направи ми кораб.
Само направи ми крило
и ще дойда да си го взема -

несметното богатство на Душата.

Може да поискам много неща.
Плаша се от празния лист.
Може да поискам много неща.
Но не, не ми стига да са писани за мен.
Нека аз съм авторът.
Онзи, на когото се възхищават.
Онзи, на когото благодарят.

А колко пъти го правят...
Смеят се дори от думите ми.
Без да подозират,
че ги преживявам като истина.
Не просто сънища,
не просто идеи,
а действителност.

Може да поискам много неща.
Но никога... дали това в мен,
дали отвъд, което ме движи,
дали това, което плава в ума ми,
дали висината, който достигам,
е истина.
Аз го вярвам.
Аз го вярвам.

Ето къде Си бил -
Ти, Който Си Невидим.
Ето къде Си бил -
Ти, Който Си Над Всичко.
Намерих Те в шепа пръст,
която преди време
Си нарекъл Сърце.

Нека стрелят по мечтите ми. Нека всички дойдат и стрелят по мечтите ми. Аз няма да си помръдна пръстта: мечтите ми имат броня.