Nevena Kisleva

Недей поглежда бегло в мен!
На високо рее се мъгла.
Недей поглежда бегло в мен!
До лебеда през тиня се минава.

Очите си ти впивай в мен!
В царство свое те да бъдат.
Очите си ти впивай в мен!
И не ги осъждай на раздяла.

На дълбоко ако погледнеш в мен,
ще видиш оглупяла жена.
На дълбоко ако погледнеш в мен,
не ще намериш здраво място.

От твоите думи не намирам
опора, която да е здрава.
Спасил ме би могъл завчас
изворът на тези странни думи.

Простачка съм, простете.
Слухът ми гален е за първи път
с тези нечовешки думи.
Но, господине,
извинете,

вие не умеете да танцувате.
Ала нима има по-прекрасен танц от този -
пръсти с нежност да се дуелират с други.

Как бих могла да знам,
че слухът ми, до днес така необезпокояван,
крие златен ключ за слова такива?
- Простете ми,

неукият съм аз.
У вас аз търсех пристан,
но любовен бързей ме завлече.
Удавник съм в царството ви благодатно,
плодородно на преблаго жито.

Бегъл поглед има само
сърцето ми към вашето от свян.
Но щом за кочияш ме разпознавате,

посоката ни няма как да бъде друга,
освен сърцето ми, постлано зарад вас.
Моля,
дръжте се добре,

любима.
Конете на този пряг са луди.
Препускат бързо от нескрита завист:
да са хора, да са млади,
да плуват без умора

в бездънния
океан
на Любовта.

No comments

Мисъл

Tuesday, 13. October 2009, 10:39:48

Това, което е в единствено число, не представлява единство, а комплекс. Този комплекс е забележим по време на размишление и невидим по време на наслада.
Колкото по-често се забелязва този комплекс, толкова повече зачестяват моментите на наслада. До този момент, в който самото съзерцаване на множеството радва, а не дразни съдебните заседатели у човека.
Съзерцаването възнаграждава с приобщаване към видяното или разграничаване от него. И двете положения задействат удовлетворяващи възприятия. Дори когато наблюдаваш противно на теб, ще се чувстваш спокоен, знаейки, че не би бил възприет по отблъскващ начин от любими на теб.
Когато си далеч от дадено нещо, те крепи мисълта, че си по-близо до друго. Едва след това размишление е възможен момент на удовлетворение от състояние, място и т.н.
Колкото и да се движи човека, той винаги е на средата на пътя: на половин разстояние от началото и на половин разстояние от края. Разколебава се дали да продължи, когато види връщащи се. Мотивира се да продължи, когато види изпреварващи го. Не страхът отнема наградата, а високомерието. Човекът казва, че е господар на пътя, но го намразва, че е без изход. Не осъзнава, че така намразва "подвластно" на него.
Човекът казва:"Аз съм господар." Дано никога не си повярва на думите, че Господарят ни е човек. В противен случай не би имал надежда да живее. Ще знае, че Господарят намразва "подвластните" нему.
Изпреварвам те. Тръгни след мен и приютявай това размишление. Припомняй си, че с каквато любов и сила си получил началото си, с такива ще получиш и края си. Краят на пътя ще е на лакът от теб, не на педя.

No comments

Мисъл

Tuesday, 13. October 2009, 10:16:18

Егоисти са тези, които искат да им подаряват техните любими цветя. Знаеш ли, аз искам да ми подариш своето любимо цвете. Така ще усещам чувствата ти - частица от теб в това, което си дал на мен.

No comments