here...in my arms...

Как се нарича то? Спомени? Мъка ? Тъга? Желание? Да, може би. Желание за какво обаче- за празненства,хехе, може би за някоя сватба, на която да се олееш като за последно. Не, по- скоро е нещо друго. Обзема те някакво меланхолично чувство. Малко тъга, малко мързел и отнети шансове. И ето пак нищото пред теб. Но не те боли. Дори не искаш да го изгониш. Така е някак си добре. Защото можеш да дишаш свободно. Можеш да дишаш! Това е най- важното……