here...in my arms...

Погине ли сърце от смърт,
погиват още две от мъка.
...

Всичко е толкова просто,
драги мои умиращи.

Едни умират за нещо,
други умират за някой.

Не приемайте Дявола, само защото
Бог ви е изпратил в дома му.
...

Всичко е толкова ясно,
колкото ярко слънцето грее.

Не ще спасиш човек,
роден, за да умре.

Не ще дариш човек с живот,
ни праведен, ни чист.

Всички ще сгрешим поне веднъж -
искайки живота си повторно.

"Не е по темата" - казваш, и спираш да говориш.
Избягваш упорито всякакъв спор.
За шум ме приемаш, с шумни думи.
Момиче готово за врява и укор.

А аз имам иначе тежко сърце.
Трудно го мести земята.
Но трепна от твоето празно лице
и ето я между нас кавгата.

"Не е по темата" - казваш... И спираш.
Как е възможно такава обида?
Ти не чу ли, че аз изревах?
Пепел в очите не ме възпира.

Аз виках. Аз казвах. Аз имам
една мисъл, която браня.
И във всяка локва щом я виждам,
цяла ще се хвърлям да я извадя.

- Хоумс, как ще се справим?
- Нямам абсолютно никаква идея, Уотсън. Но може да пробваме по стария начин.

Да закачим сърцата си на простора. Белким започнат да ухаят на живот, а не на цимент.

- Пожелавам си догодина да срещам повече хора, които не познавам.
- Но човек всеки ден среща хора, които не познава.
- Аз ги познавам. За тях имам думи, определения, подготвени чувства и реакции. Искам да срещна хора, за които може да се каже малко, а да се почувства много. И дори сам да не можеш да определиш какво те влече да ги опознаваш, да бъдеш близо до тях. Ей такива хора да срещна... Би било празник за мен.