Nevena Kisleva

Мисъл

Tuesday, 13. October 2009, 10:16:18

Егоисти са тези, които искат да им подаряват техните любими цветя. Знаеш ли, аз искам да ми подариш своето любимо цвете. Така ще усещам чувствата ти - частица от теб в това, което си дал на мен.

No comments

Раждането на поета

Saturday, 10. October 2009, 08:48:49

Може би
станах поет,
когато си казах,
че ще стана поет.

А може би по-рано.

No comments

Зигмунд Фройд

Thursday, 8. October 2009, 08:09:15

"Никога една параноя не е напълно безпочвена."

3 comments

невъзможното

има неща, които никога няма да бъдат изплакани, мисли, които никога няма да се споделят, погледи, които се отбягват, стъпки, които разтърсват целия ти свят, болки, които не могат и не искат да престанат.... има моменти, които са толкова тихи, докато в теб е смърт.... има стъпъла, думи и докосвания, които не могат да се понесат... които те запращат в бялата стаичка на твоята празна лудост и си говорят с липсата на точки.... бял свят. празен свят.

No comments

Veer&Zaara

Monday, 28. September 2009, 16:13:11

"И сладоледи, и снаксове..."
Ех, тази земя била досущ като моята!

3 comments

Между теб и мен

Thursday, 24. September 2009, 19:12:21

Между човека и небето -
една ръка.

Между човека и земята -
една ръка.

Между човека и човека -
една ръка.

Между човека и сърцето -
Бог.

No comments

Аз чакам те отново там

Thursday, 24. September 2009, 19:10:12

Какво живее в мен? -
Дързост с мяра
да ме погуби на часа.

На трески всичко е отвъд -
живо няма. Мъртво тлее.
Без пропуск за спасение.

Да беше ти, любима,
пак добра към мен,
крал бих бил, не във плен.

Отиде си, без да се сбогуваш,
без омраза, без известие,
без целувка - раздяла ще да бе.

Да бях играл, да бях те лъгал,
сам бих се наранил,
ада в себе си открил.

Ни бог съм, нито дявол,
ни човек без теб.
Но продължаваш ти да бягаш.

Да бях орел - бих те сграбчил.
Но къде да приютя душа,
щом светът й е омразен?

Пак ела. И ще чуеш,
че мъртвец е съживен отново,
с едно едничко женско слово.

Името ти чуждо би ти зазвучало,
да го слушаш на ухо
и денем, и нощем от мен.

Разпознавам те във всичко.
Позволи ми го веднъж.
Обетът осветен е вечен.

Аз чакам те отново там -
в един от многото любовни храмове
с премного блага и дарове.

Една крачка и си там.
Една дума и съм при теб -
да изпълня и моят свят обет.

Не дързост, не копнеж,
не любов, ни страст, ни мъка,
или чакай - може би от всичко.

С тях аз идвам. С тях ме приеми.
Не казвай нищо. Дай ми поздрав.
Принуди ме да бъда силен.

Така бих чакал. Така бих оцелял
до другото ти идване при мен.
И изоставен, и ощастливен.

Достигам те, където и да си.
Но мълчание от мен си пожела.
Страхува се нима жена от любовта?

Страхувай се. Утеха е моето име.
Зови го - познато да ти стане.
Зови го - любимо да ти стане.

Словото ти отдавна е мое -
един обет от двама души.
Двама души с един късмет.

Ела. Аз те чакам там -
пред олтара на Съдбата.
Ръката ти от нея да поискам.

Силен съм за теб. Към тебе нежен.
В нейн любимец се превърнах.
В сърцето си щом друго аз приех.

Престъпвай. Иде утро.
Към щастието престъпвай бързо.
Събудиш ли се, ще е късно.

Аз те разпознавам лесно,
но ти, любима,
нощем само.

No comments

Вселенски поздрав

Thursday, 24. September 2009, 18:49:43

Вятърът ме пита:
"За къде си се забързала?"
Да поздравя сестра ми.
Раждането, казвам му,
е езанът на жената.
Чух го. Той ме вика.
Вдигни ръце със мен.
Аз не съм я виждала,
нито тя мен,
но ти побързай да я поздравиш
от мое име.

No comments

Брачен свидетел

Thursday, 24. September 2009, 18:37:05

Как бих ти позволил
да узнаеш какъв съм аз.

Би ревнала гръмогласно
с моята присъда на уста.

Как бих ти позволил
да узнаеш какъв съм аз.

Би спряла да шептиш
моята присъда на уста.

От всичко,
което си намразила в мен,

избери малък къшей
и го осъди на любов.

Свидетел ще ти бъда аз.

No comments