Ей, пак се появявам тук след сто години мълчание Разсейвам се с разни други сайтове, места и виелици ... Хихихи, шегувам се с последното, освен когато наистина не се шегувам. Опитвам се от 15 минути да си визуализирам редовете с подходящата снимка, обаче не се получава и написаното излиза на маймуница. За това - до тук с намерението ми да оставя нещо по-дългичко като компенсация за предишното ми отсъствие. Соррри!
"Добро утро, Колумб!" - с тези думи майка ми вечно ми напомняше, че Америка е вече открита и моите мечтания са далеч от живота. Но, защо да диша човек, ако познава велосипеда?!? Ако захапя велосипед и яхна ябълка ще знам истината. Но мисленето уморява повече от вършенето на нещата. Помня, че баща ми казваше: "За да надникнеш в душата на някой, поискай да ти покаже мечтите си. И тогава ще се смилиш над онези, които са по - зле." Казвам се Аксел Блакмор. Работя в "Риба и дивеч". Хората си мислят, че броя риба, но не евярно. Надничам в душите и мечтите им и ги пускам в мечтите си. Не е вярно, че рибите са глупави. Те знаят да мълчат. Глупаци са хората. Рибите си знаят всичко и нямат нужда да мислят. Рибите тръгват от малки поточета, пък аз ги подготвям за океана. Когато са готови да умрат се връщат откъдето идват. Това е моята връзка. Затова и аз отплувах към града. А, работата ми е да унищожавам рибите с ток, после да ги събирам една по една. Понякога в очите на риба виждам целия си живот. Само рибите могат да ми го покажат, затова ги обичам. Измервам и претеглям рибите за проверка. Ако им се говори, аз съм на разположение. Това е работата на рибешкия бог. Една рибка не съм уловил в лъжа. Нито пък да плува в лайна като хората. Затова обичам рибата си и Ню Йорк, а не защото привлича хората, както казваше мама. Там можеш да видиш всеки и никой да не те види. Работата е като шапка на главата и дори да си без гащи - да не се срамуваш докато тя е на главата ти. Чичо Лео, бе постигнал всичко с труд. Но, защо му беше това "всичко"?! Илейн и Грейс бяха еднакви, но прекалено големи за едно тяло, колкото и да се обичаха или мразеха. Не бих казал след бурята, че животът е красиво нещо, но все се надявах ескимосчето от съня ми да изскочи отнякъде и да ме прегърне. Не се чувствах вече като риба и разбрах, че не знам нищо, но бях щастлив, че съм ЖИВ!
Зелената ми рокля със светещ бордюр на червени и още някакви жълти цветя които не са но бих искала да ги нарека слънчогледи тъй като впримчва и последният блясък на премрежените ти очи зелената рокля е така различна от резедавите ти сънища за бодиарт с пъпеши и сладолед както и от мохитото ми наситено с много лейм за да не мисля за онова зелено под миглите ти оставящо сладко кисел вкус над горната ми устна тази зелената пуснала на воля свободомислещите ми гърди и облите портокали на рамената ми се опиянява от вятъра, който хапе мястото над седмият ми прешлен в мислите ти заради зелената рокля, която пуска език по колената ми, глупачката за разлика от теб не се съобразява с гъдела ми и с границите, които бих могла да понеса преди да съм разбрала че има неща които просто са безгранични въпреки ограничения като поносимост или горни и долни граници на търпение кръвно километражи край на пътя или среда на хляба и начало на книги със твърди и меки корици тази зелената, имаща начало и край със бордюр и зададени параметри за пране и гладене със специални химически препарати е средата на пътеката между теб и мен във безкрайното ти въображение
Абе стоя си днес на сянка и се присетих, че отдавна нищо не е писано тук. Брейййй, решавам да вляза и ... йок! Забравих си паролата... Не, че нещо умно имам за казване. Ей, така - да си подраскам малко на воля. И да си потренирам пръстите най - вече. То в тази жега какво друго?! Почивка от плаж, че лошо се изгаря... Почивка от шум и навалица... Почивка от храна.... Хех! Обаче... намалям цигарите! Намалям ги качествено и количествено... В кутията!
Хубавата БГ музика от недалечното минало.... Радио Синева ГотЯно радио! Обичам да слушам тази музика и вярвам, че всеки с музикален вкус ще подкрепи мнението ми.
Една снежинка нежност да закръжи над главата ти, глухарче, спящо в мрака- Гамарджоба, генацвале! , Рогор хар? Дълго се лутах, но да целуна устните ти дочаках. И нищо, че този допир ще ме разтопи. Изпий ме гореща и уморена. В душата ти ще стана извор с чисти води, да пиеш, когато ти е самотно и студено. Гамарджоба, генацвале! Изтекоха много реки. Морета пресъхнаха. Планини се срутиха. Времето пеперуди от пашкулите си роди. Гъсеници сънищата ми проядоха тихо. И пак се връщам от обратната и страна на Луната-арфа сребърнострунна. За да споделя твоята мъничка тишина, толкова мечтана, така неразумна. Рогор хар, генацвале?... Всичко ми разкажи. Докато горестта усмивка разсее, като слънце, което нищо че ще ме разтопи, но нали пух от глухарче в небето ми дълго ще се смее.
My Opera
Разсейвам се с разни други сайтове, места и виелици ... Хихихи, шегувам се с последното, освен когато наистина не се шегувам.
