Alice of Oz

Цяла нощ пи вода. Спускаше ръка покрай крака на леглото и вдигаше пластмасовата бутилка и отпиваше, но още щом оставеше бутилката, гърлото и устните й отново пресъхваха. Опитваше се да вдишва и издишва дълбоко, за да успокои ударите на сърцето си. Когато изпразнеше бутилката ставаше, много внимателно, за да я напълни отново. Спазъмът на зениците от внезапното блясване на лампите в банята изменяше цвета на очите й и тя се взираше изненадано в почти непознатото отражение в огледалото.

Уличните лампи жълтееха между щорите. Птиците крещяха с пролетна пронизителност. Стараеше се да диша равномерно. Боеше се ударите на сърцето й да не го събудят. Стискаше ръката му. Слушаше дишането му. Докосваше пръстите на краката му със своите. Опитваше се да се допре до него цялата. Да запомни миризмата му. Трябваше да пусне ръката му, когато ставаше за вода. Понякога той усещаше. Тогава стисваше ръката й, за да я задържи. Може би в просъница, а може би и той не можеше да заспи. Тя все пак ставаше, защото беше много жадна. След това връщаше бутилката до крака на леглото и се пъхаше под завивката. Намираше ръката му. Проследяваше линията на веждите, носа, скулите, ключиците му. Всяка кост. В неверие, че може да е толкова близо.

Когато се срещнаха отново беше есен. Бяха в костюми и седяха около конферентната маса. Пиеха кафе. Щом очите им се срещнеха, кимваха. Но очите им не се срещаха често, защото си водеха записки.