Елвандар

Благотворителна фондация, създадена за борба с робството и търговията с опиум в началото на миналия век, определи с анкета социалните злини на 21-и век, съобщи Би Би Си.

Като най-големи злини анкетираните 3500 души посочват намаляването на чувството за принадлежност към някоя общност, индивидуализма и егоизма, консуматорското общество, упадъка на ценностите, упадъка на семейството, лошото поведение на младите, наркотиците и алкохола, бедността и неравенството, имиграцията и реакциите към нея, престъпленията и насилията.

Много от посочените язви на обществото са свързани. Намаляващото чувство за общност, например, води до все по-голяма изолация и индивидуализъм, а човешките взаимоотношения се засенчват от свръхжелание за консумиране.

Злоупотребата с наркотици и алкохол пък са както като причина, така и следствие на много други социални проблеми, включително разделянето на семействата и бедността.

Някои от анкетираните обвиняват младежката култура за антисоциалното поведение, пиянството, насилието, престъпленията. Други оправдават младите с това, че семейството, училището и медиите не ги подкрепят.

Изготвеният на базата на анкетата доклад критикува медиите, че разпространяват отрицателни и вредни становища. Религията пък е определена като причина за конфликти и объркване, защото подклажда нетолерантност.

Едрият бизнес също не е пощаден. Към него има обвинения, че разпалва неравенство и консуматорски цели. Според участващите в анкетата правителството не осъзнава основните проблеми на хората и е неефикасно за решаване на социалните проблеми.

През 1904 г. Джузеф Раунтри, основателят на благотворителната фондация, определя за основни социални злини бедността, войните, робството, невъздържаността, търговията с опиум, поквареността и хазарта. Участвалите в сегашната анкета са посочвали кои според тях са трите най-големи социални злини.

Източник

Темата възникна покрай филма "Аз съм легенда".Странно за самата мен, но този филм ми хареса.Изобщо идеята за него ми допадна, защото до известна степен и малко изместено в перспективата на филма видях себе си в героя на Уил Смит.Някак си чисто синволично се пъхнах под кожата му и усетих същото, което изпитвам почти всеки ден, когато крача по улиците на света.Усетих самотата.Около мен крачат популация от човешки същества, а все едно ги няма.Дори онези, които те разпознават в тълпата са ти чужди.Оптимизмът на Диоген, който крачел със запалена свещ в търсене на Човека у мен си е отишъл вече.Не, не съм се предала, не ме разбирайте погрешно, просто на този етап от живота ми са такива потребностите.Колелото на живота се върти и във всеки един отделен момент нашето място на него се променя.И това ще е така, до момента, в който то направи пълния си оборот и всичко свърши там, от където е започнало - в нищото, в неизвестното или както и да го наречете.Може и да се върнем, а може и да не се.Може и да се запазим, а може и да не се - кой знае.Ще се случи това, което ще се случи.Аз не мисля за него, мислите ми са конкретизирани единствено и само в настоящия момент, защото той е най-важното нещо на света.Милиони и милиони мигове пропуска покрай себе си нашето съзнание.В определено време се връща към тях, но късно е чадо - мандалото лопнало.Живота не е сериен филм и никогаш няма да нагазиш два пъти в една и съща вода.Когато ме нападне едно чувство, в случая Самотата, аз го изживявам до край, ако съм на мнение, че след него има и друго, просто го преживявам и се докосвам до новото, с което ме дарява живота.Всяко едно чувство е дар от Бога, защото потапянето в него и осъзнаването на самия теб в него те обогатява.Една песен по повод на това, за което се размислих - тук.Каквото и да се случи, не оставяйте себе си извън времето, в което живеете.Това е искрения ми съвет и не съжалявайте за нищо, дори около вас да изчезнат Човеците - колелото на живота се върти непрекъснато.Гребенът на вълната - това е мястото, което ни се полага

Та значи, обещах на приятели да публикувам тук мои неща.Винаги съм искала да събера малките притчи, които пиша за живота на едно място, така че все трябва да започна от някъде.Като ще е от някъде, защо пък да не е от тук.И така...

Таралежите се раждат без бодли

Седя си аз в тая жега на едно облаче и си ближа сладоледа, щото те и фъркатичките кога летят се измарят и кацват да си починат.Гледам надоле към Вълшебната гора и слушам песничката на едно славейче дето се закача с мушитрънката и ми е едно ведро на душицата.
Старият вълшебник пак пише нещо в една дебела книга под бухлйовото дърво и пъди мухите с перото си.Ей такава една идилия.
По едно време от гората излизат вълшебните същества и водят със себе си едно елфче.Знаете ги, от тия мъничките със звънтящите гласчета и вдигат една такава олелия, че и на мен ми става интересно и бутам облачето надоле да видя какво става.
Вълшебникът вдигна очите си от книгата а на среща му едно зайче вика:
- Тоя, ухххххх, тоя разправя, че бил от Ирландия и там нямало змии.Как може така?
Вълшебникът погледна горските същества и те се умълчаха и го зяпнаха в устата какво ще каже.
- Вярно е - рече той.-Защото кога едно време свети Патрик отишъл там, завел със себе си дузина таралежи и те им видели сметката.
- Ама как така таралежи? - попита зайчето и повдигна горната си устничка.
Вълшебникът ме погледна с уморените си очи и аз се усмихнах.Та той е вълшебник, от къде ще знае за божиите дела.Тогава скочих от облачето и застанах пред него.Усмихнах се и се обърнах на таралеж.После станах на момче, подадох му една роза покрита с капаче и отлетях към моето облаче, за да чуя пак приказката за момчето, което първо било принц, после живота му забил своите иглички в гърба и после как игличките станали на перца и то отлетяло.Хубава история.Не ми се искаше само да ближа сладоледа, затова мушнах една фунийка в ръката на вълшебника и той.....се усмихна....
Даааааа, такива ми ти ангелски истории - рицарите ходят по земята, в търсене на своята змия.