CONCERTATO

На 27 юни 2008, петък, от 19.00 ч. в католическата катедрала "Св. Йосиф" ще се състои концерт на международно признатия Консорт за старинна музика Кончерто антико (Consort of Early Music CONCERTO ANTICO). Концертът под надслов "КОНЧЕРТАТО" се провежда в рамките на 39-ти Международен музикален фестивал "Софийски музикални седмици".
В него ще участват Моника Иванова – бароково сопрано, Зефира Вълова и Иван Илиев - цигулки, Катя Вълева – виола, Явор Генов – лютня, Янко Маринов – чембало.

В програмата са включени творби, които показват как от ранните църковни концерти - Concerti Ecclesiastici (16-17 век), възникват едни от най-представителните барокови форми – концертантните форми. Седем от творбите ще бъдат изпълнени за първи път в страната.
Поканате и своите приятели ! Вход свободен.
Повече информация за концерта и консорта може да намерите на адреси

http://my.opera.com/CONCERTO_ANTICO

http://ebulletin.liternet.bg/news.php?page=news_show&nid=6148&sid=15
Особена чест за консорта е поканата за концерт през септември 2008 на Festival Oude Muziek в Утрехт, в който ще бъде представена програмата Stile concertato. Дейността на консорта бе посочена като пример за нарастващ интерес в източна Европа към старнната западна музика. Предстоят и редица концерти и турнета на консорта през летния сезон в цялата страна.
В процес на разработване и реализиране е и мащабният проект МУЗИКА, АРХИТЕКТУРА, АРХИТЕКТОНИКА, ХАРМОНИЯ.
ПРОГРАМА
Томас де Викториа Tomàs Luis de Victoria (1548 – 1611)
Ascendens Christus in Altum (In Ascensione Domini) (1572) – Възкачи се Христос във висините *

Тарквинио Мерула (1594/1595-1665) – “Il quarto libro delle canzoni” Opus 17, 1651
Canzon 3. La Bulgarina. (Канцона 3. “Българката”), Canzon 5. La Ferrara (“Ферара”), Canzon 7. La Rossa. *

Хайнрих Бибер (1644 - 1704)
Mensa Sonora. Seu musica instrumentalis, sonatis aliquot liberius sonatibus ad mensam (1680) - Pars VI (Sonata, Aria, Canario, Amener, Trezza, Ciacona, Sonatina) *

Йохан Хайнрих Шмелцер Johann Heinrich von Schmelzer (1623 - 1680)
Lamento sopra la morte di Ferdinando III, 1657 *

Антонио Вивалди (1678 - 1741)
Мотет за соло сопран, две цигулки, виола и басо континуо In furore justissimae irae (“В бурята на справедливия гняв”) RV626 *

Георг Фридрих Хендел (1685 - 1759) – Соната за две цигулки, виола и басо континуо в сол мажор, op. 5 Nо 4, HWV 399 (Allegro, A tempo ordinario-Allegro, non presto, Passacaille, Gigue - Presto, Menuet - Allegro moderato)

Джироламо Капсбергер Girolamo Kapsperger (1580 – 1651)
Libro Primo d'Intavlatura di Lauto - Toccata VII *

Микеланджело Роси Michelangelo Rossi (1601/1602 – 1656)
Libro Primo Di Toccati – Toccata VIII *

Хайнрих Бибер (1644 - 1704)
Harmonia artificiosa-ariosa. Diversimode accordata(1693) – Partia III (Praeludium, Allemande, Amener, Balletto, Gigue, Ciacona – canon in unisono)

* обозначение за премиерните изпълнения за страната.


STILE CONCERTATO
СТИЛЕ КОНЧЕРТАТО


Приемем ли теоретичното мнение, че барокът е епоха на стилизация, на поява и отделяне на нови стилове ще трябва да отбележим, че дефинирането на тези термини е многостранно и често съвсем свободно. От една страна Stile concertato отбелязва появата на новите форми в музиката, на отдалечаване на ‘stile moderno’ от строгото полифонично писмо на Ренесанса (stile antico). В тази насока concertato формите се свързват с принципa на появилата се от 1600 г. практика на двуплановост на гласовете – superius - basso continuo, на противопоставяне на ролите на инструментите и тяхната виртуозност. От друга страна, поглеждайки генеалогията на латинското concertare, което може да означава “съпернича, полемизирам, дискутирам”, а също “върша нещо съвместно с някого”, се връщаме към църковните Concerti от края на 16 век, като например тези на Viadana и братята Gabrieli (1587), които насочват несъмнено към комбиниране на няколко принципа, включително на старата полифония, на използването на вокален ансамбъл, поддържан от орган и различни групи от инструменти. В тази линия бароковото солистично редуване на инструменти, противопоставянето на soli и ripieni може да изведем от старата практика на многохоровост, на тържественото редуване при Cori spezzati.
Многозначността и сливането (неустановеността и взаимното препокриване) се забелязват и при новите инструментални форми – suite, sonata, concerto, като това изисква преосмисляне на категоричното извеждане на едни форми от sonata da camera, а други от sonata da chiesa. Такъв е примерът с включеното в програмата произведение от Хайнрих Бибер – Partia, което обединява сюитния и сонатно-концертния принцип. В бароково време често разликата между canzon, sonata и sinfonia или между balleto и suite е подвижна, като свободата позвoлява комбиниране на различни танци, арии с вариационни форми и виртуозна изява на всеки инструмент.
Това е идеята на Консорта за старинна музика CONCERTO АNTICO, чието желание e да покажат възможностите както на латинското “съревновавам се, полемизирам, дискутирам”, така и на италианското concertare – “споразумявам се, съгласявам се, обединявам”.

Консортът за старинна музика CONCERTO ANTICO е основан през 2000 година от Янко Маринов, за да отбележи официалната визита на Н. В. Маргрете ІІ кралица на Дания в България. Оттогава ансамбълът има активна...

Read more...