My OperaIzpit
Sunday, January 21, 2007 6:04:21 PM
Има нещо перверзно в удоволствието ми, докато обикалям между чиновете. След толкова изпити, на които съм седяла, нервна и потна, сега наблюдавам учениците ми и не отричам мъничка частица злорадство.
Има две групи 6А – моята и на Парис.
Той е венецуелец/швейцарец/американец, спокоен и методичен, който набляга на речниковия обем и детективските истории в сутрешната си група,състояща се от 7 ученика.
Аз, от друга страна, преподавам граматични упражнения от учебника, четем и текстовете на уроците, за да не сме без хич, а в останалото време си говорим. Имам три ученика – Джени, Надя и Тим. Те са високо интелигентни и дълбоко стресирани 13 годишни деца,и разговорите с тях са чисто удоволствие. Сериозно. На тази възраст в очите им искри интелект в бясно развитие. Чували за много неща, от които деца уж не би трябвало да се интересуват, не се страхуват да питат и разискват жизненоважни проблеми,в моментите когато не се оплакват от тоновете домашно.
Бащата на Парис реши да го посети за Коледа, и взе че се разболя и даже влезе в болница. Парис, разбираемо, си отказа уроците за две седмици; и Ейми, разбираемо, ги повери на моя милост. Всеки срок завършва с изпит, и компанията, разбираемо, реши че аз ще дам изпита и на двете групи. Това никак не е честно спрямо децата, при Парис те най-вероятно не са правили същите упражнения, както моите ученици. Компанията каза- няма значение. Съгласих се.
Снощи до 2 часа през нощта си играх да съставям тест. Включих неща и въпроси на които съм обръщала специално внимание в уроците си. Половин час отделно се занимавах с фонтовете, ( новият Офис 2007 е съкровищница в това отношение,особено функцията Live Preview, където избираш някакъв текст с мишката, и само посочваш с курсора някой фонт, и текста веднага се променя за да ти покаже какъв ще е ефекта. ) Крайния резултат бе интригуващ, и скромно казано- великолепен.
Тъкмо над това се потят учениците на Парис в момента.
В класа хлебарка да претича ще се чуе.
Аз се грея на слънце, седнала до прозореца зад последните чинове.
Навън утрото е сиво-златно, този специален цвят, резервиран за големи градове, покрити със смог, във девет часа сутринта.
Обикаляйки между чиновете, забелязвам че децата имат проблеми с пословиците,разделени предварително от мене на половинки. Или по скоро имат просветления.
Как иначе да си обясня следните резултати:
Gold is the mother of all invention.
Златото е майка на всичките изобретения.
Curiosity is the mother of all invention.
Любопитството е майката на всички изобретения.
Gold killed the cat.
Златото уби котката. (!!! Зен! )
All that glitters is not necessity.
Не всичко което блести е нужно.
Последното трябва да си го напиша на една картичка и нося на видно място в портмонето.
Отново сядам до големия прозорец. Наблюдавам безмълвния Чан Ан Дзие ( Булевард на Дългото Спокойствие ) пъстро брониран с пъплещи коли 8 етажа по долу. Децата пишат ли пишат. Слънцето меко блести по облицования с кремави файансови плочки шопинг мол отсреща.
Има възмездие на тоя свят.
[/SIZE][/FONT]
Има две групи 6А – моята и на Парис.
Той е венецуелец/швейцарец/американец, спокоен и методичен, който набляга на речниковия обем и детективските истории в сутрешната си група,състояща се от 7 ученика.
Аз, от друга страна, преподавам граматични упражнения от учебника, четем и текстовете на уроците, за да не сме без хич, а в останалото време си говорим. Имам три ученика – Джени, Надя и Тим. Те са високо интелигентни и дълбоко стресирани 13 годишни деца,и разговорите с тях са чисто удоволствие. Сериозно. На тази възраст в очите им искри интелект в бясно развитие. Чували за много неща, от които деца уж не би трябвало да се интересуват, не се страхуват да питат и разискват жизненоважни проблеми,в моментите когато не се оплакват от тоновете домашно.
Бащата на Парис реши да го посети за Коледа, и взе че се разболя и даже влезе в болница. Парис, разбираемо, си отказа уроците за две седмици; и Ейми, разбираемо, ги повери на моя милост. Всеки срок завършва с изпит, и компанията, разбираемо, реши че аз ще дам изпита и на двете групи. Това никак не е честно спрямо децата, при Парис те най-вероятно не са правили същите упражнения, както моите ученици. Компанията каза- няма значение. Съгласих се.
Снощи до 2 часа през нощта си играх да съставям тест. Включих неща и въпроси на които съм обръщала специално внимание в уроците си. Половин час отделно се занимавах с фонтовете, ( новият Офис 2007 е съкровищница в това отношение,особено функцията Live Preview, където избираш някакъв текст с мишката, и само посочваш с курсора някой фонт, и текста веднага се променя за да ти покаже какъв ще е ефекта. ) Крайния резултат бе интригуващ, и скромно казано- великолепен.
Тъкмо над това се потят учениците на Парис в момента.
В класа хлебарка да претича ще се чуе.
Аз се грея на слънце, седнала до прозореца зад последните чинове.
Навън утрото е сиво-златно, този специален цвят, резервиран за големи градове, покрити със смог, във девет часа сутринта.
Обикаляйки между чиновете, забелязвам че децата имат проблеми с пословиците,разделени предварително от мене на половинки. Или по скоро имат просветления.
Как иначе да си обясня следните резултати:
Gold is the mother of all invention.
Златото е майка на всичките изобретения.
Curiosity is the mother of all invention.
Любопитството е майката на всички изобретения.
Gold killed the cat.
Златото уби котката. (!!! Зен! )
All that glitters is not necessity.
Не всичко което блести е нужно.
Последното трябва да си го напиша на една картичка и нося на видно място в портмонето.
Отново сядам до големия прозорец. Наблюдавам безмълвния Чан Ан Дзие ( Булевард на Дългото Спокойствие ) пъстро брониран с пъплещи коли 8 етажа по долу. Децата пишат ли пишат. Слънцето меко блести по облицования с кремави файансови плочки шопинг мол отсреща.
Има възмездие на тоя свят.
[/SIZE][/FONT]
