DIVINE

Политнали мисли
на последен слънчев лъч,
така спокоен, неподозиращ
за разбитите илюзии...
Толкова красиво и спокойно-
хармонично...
А аз искам да крещя-
Ела, вземи ме...
Отведи ме...
Толкова съм сама
и толкова ми е студено...
Ела и полети с мен,
на крилата на онази песен,
очарована от слънчевия лъч
и твоята есенна усмивка...
Ела и отведи ме,
не оставяй ме да плача
сама и на студено..
Толкова съм си мечтала
да мога да летя..
...с теб...
И да те прегърна...
И да те целуна...
И да ти кажа всичко,
неуместно скрито до сега..
И все пак- къде си?
Достатъчно далеч, за да не чуваш
вопълът на моя глупав стих..