My Operano title
Wednesday, November 12, 2008 1:56:30 PM
Слънцето пада толкова красиво
върху празният лист,
освободен от глупави обещания
Не, не искам нищо даром
Да, вече не съм сама
Изтрих отчаянието от лицето си
и свалих лъжливата маска на болката
Да, нея все още я има
През годините се привързахме...
Но сега не и обръщам внимание...
Тя е само вечното присъствие
зад гърба ми
Благодаря, добре съм
Обичам и съм обичана
Нима мога да искам повече?
Не, не искам нищо друго
Така прегърната ми е добре
Защо съм тук е добър въпрос,
но ми омръзна да си блъскам главата
Нека го направи някой друг
разумен в своята лудост
Бягството не е решение,
защото такова липсва в този парадокс
„А ти как си?” е само риторично зададено
Толкова време и много емоции
Къде си, май не те усещам вече толкова силно
Запази болката, спомена, маската...
Благодаря, аз се чувствам добре
върху празният лист,
освободен от глупави обещания
Не, не искам нищо даром
Да, вече не съм сама
Изтрих отчаянието от лицето си
и свалих лъжливата маска на болката
Да, нея все още я има
През годините се привързахме...
Но сега не и обръщам внимание...
Тя е само вечното присъствие
зад гърба ми
Благодаря, добре съм
Обичам и съм обичана
Нима мога да искам повече?
Не, не искам нищо друго
Така прегърната ми е добре
Защо съм тук е добър въпрос,
но ми омръзна да си блъскам главата
Нека го направи някой друг
разумен в своята лудост
Бягството не е решение,
защото такова липсва в този парадокс
„А ти как си?” е само риторично зададено
Толкова време и много емоции
Къде си, май не те усещам вече толкова силно
Запази болката, спомена, маската...
Благодаря, аз се чувствам добре
