My Operano title
Wednesday, November 12, 2008 2:06:08 PM
В сянката на всички минали илюзии
седях, отстранена не по собствено желание
Очите ми, замъглени и изгубени,
бяха забравили своето сияние
Пресегнах се плахо към вятъра,
който нехайно ме подминаваше,
изкушена да тръгна със него...
Към лавина от лава
Към гръмотевица от огън
И към бездна от забрава
Помогни ми да си спомня
къде оставих ключа от онзи сън,
вкойто аз, толкова спокойна,
сили имах да прекрача вън
Успявам с мъка да стана....
И заедно с вятъра двама
започваме бавно, стъпка по стъпка,
да ходя и скачам през дупки
и във пламък от огън,
и в бурно вълнение,
в облак от пара
и във взрив от напрежение
Аз отново се раждам,
по-силна от всичко,
по-бърза от вятъра,
по-волна от птичка
Разчупила клетка,
разбила решетки,
летяща със порива
на крилете на спомена,
състезавам се с въздуха,
звездите, луната,
летя на високо, достигам звездата
на Малкия Принц, с двата вулкана,
и като него се чувствам голяма,
летя все нагоре, и стигам до Рая...
Но спирам, защото виждам ръба на безкрая...
седях, отстранена не по собствено желание
Очите ми, замъглени и изгубени,
бяха забравили своето сияние
Пресегнах се плахо към вятъра,
който нехайно ме подминаваше,
изкушена да тръгна със него...
Към лавина от лава
Към гръмотевица от огън
И към бездна от забрава
Помогни ми да си спомня
къде оставих ключа от онзи сън,
вкойто аз, толкова спокойна,
сили имах да прекрача вън
Успявам с мъка да стана....
И заедно с вятъра двама
започваме бавно, стъпка по стъпка,
да ходя и скачам през дупки
и във пламък от огън,
и в бурно вълнение,
в облак от пара
и във взрив от напрежение
Аз отново се раждам,
по-силна от всичко,
по-бърза от вятъра,
по-волна от птичка
Разчупила клетка,
разбила решетки,
летяща със порива
на крилете на спомена,
състезавам се с въздуха,
звездите, луната,
летя на високо, достигам звездата
на Малкия Принц, с двата вулкана,
и като него се чувствам голяма,
летя все нагоре, и стигам до Рая...
Но спирам, защото виждам ръба на безкрая...
