My OperaНа края на вселената
Wednesday, November 12, 2008 2:00:04 PM
Седя на ръба на вселената
а звездите ме гледат очаквателно,
чудейки се какво диря
толкова далеч от дома
И аз не знам, но безкрая и тишината
ме успокояват,
карат ме да се чувствам свободна
от предрасъдаци...
Имам толкова въпроси,
а от устата ми излиза само
тихия стон на изгубената ми душа
Искам да полетя,
яхнала опашката на двуглава комета,
която да ме отведе още по-далеч-
отвъд границите на небосвода
В свят, изпълнен с чудеса,
вълшебства и митични създания
Къде си сега, мое сърце?
Знам, че ме чуваш...
Моля те, върни се обратно при мен
Без теб и мечтите губят смисъла си...
И все повече искам да полетя...
Да полетя и да докосна ярките звезди,
които ми се смеят
Знаят, че съм изгубила и сърцето, и пътя си
Но те ще ми помогнат да ги намеря
Сигурна съм...
За това и седя сега тук, на ръба на вселената,
чакайки отговор на незададените си въпроси[/FONT]
а звездите ме гледат очаквателно,
чудейки се какво диря
толкова далеч от дома
И аз не знам, но безкрая и тишината
ме успокояват,
карат ме да се чувствам свободна
от предрасъдаци...
Имам толкова въпроси,
а от устата ми излиза само
тихия стон на изгубената ми душа
Искам да полетя,
яхнала опашката на двуглава комета,
която да ме отведе още по-далеч-
отвъд границите на небосвода
В свят, изпълнен с чудеса,
вълшебства и митични създания
Къде си сега, мое сърце?
Знам, че ме чуваш...
Моля те, върни се обратно при мен
Без теб и мечтите губят смисъла си...
И все повече искам да полетя...
Да полетя и да докосна ярките звезди,
които ми се смеят
Знаят, че съм изгубила и сърцето, и пътя си
Но те ще ми помогнат да ги намеря
Сигурна съм...
За това и седя сега тук, на ръба на вселената,
чакайки отговор на незададените си въпроси[/FONT]
