My OperaI dream about....
Wednesday, December 2, 2009 8:37:50 PM
За едно момче в което съм безумно влюбена от 1 година насам, за едно момче което ме караше всяка сутрин да се събуждам с надеждата, че на следващата ще съм в прегръдките му, ще усещам аромата му, допира на устните му до моите. Едно момче което ме кара да се усмихвам и да се чувствам най-щастливото момиче на света. Едно момче което обичах тайно и безумно силно.Едно момче пред което ме беше страх да призная тези свой чувства.За теб любов моя…
Чудя се как да започна тези редове. Колко плашещ е белият лист. Празен без редове, без смисъл, готов да бъде издраскан от няколко мисли и глупави думи.
Но всичко идва от сърцето и за това е толкова лесно. За това е най-добре да започна да ги пиша. Мисля си колко ли интересно, ще бъде след като го прочета. Дали ще си изумя от написаните думи и от това колко мъдри неща може да напиша, или ще си кажа: ‘’ Това е поредната глупост, родена от хубавата музика и мисълта за единственото момче.’’ И тук ще стане на въпрос именно за това момче. Само, че преди да започна да пиша, мисля да си пусна нещо найстина подходящо, нещо което ще ме предразположи и ще ми припомни колко много го обичам... именно това са най-силните думи в целия този текст. Влюбване, любов, обич, чувства, страст, търпение, спокойствие, нужда, желание и очакване... очакване на следващата ни среща. Среща, която никога няма да забравя. Коя от всичките? Всяка една от тях е толкова прекрасна, толкова непринудена и завладяваща. Ще го гледам скришум, ще го докосвам уж без причина, ще търся присъствието му и само и само да грабна вниманието му. Просто да ме забележи. Да ме погледне нежно и да ми се усмихне. Ах тази усмивка... Тази чаровна и секси усмивка. Усмивка която те кара да потръпваш, да започнеш да мечтаеш за невъзможни неща.
Чудя се как да започна тези редове. Колко плашещ е белият лист. Празен без редове, без смисъл, готов да бъде издраскан от няколко мисли и глупави думи.
Но всичко идва от сърцето и за това е толкова лесно. За това е най-добре да започна да ги пиша. Мисля си колко ли интересно, ще бъде след като го прочета. Дали ще си изумя от написаните думи и от това колко мъдри неща може да напиша, или ще си кажа: ‘’ Това е поредната глупост, родена от хубавата музика и мисълта за единственото момче.’’ И тук ще стане на въпрос именно за това момче. Само, че преди да започна да пиша, мисля да си пусна нещо найстина подходящо, нещо което ще ме предразположи и ще ми припомни колко много го обичам... именно това са най-силните думи в целия този текст. Влюбване, любов, обич, чувства, страст, търпение, спокойствие, нужда, желание и очакване... очакване на следващата ни среща. Среща, която никога няма да забравя. Коя от всичките? Всяка една от тях е толкова прекрасна, толкова непринудена и завладяваща. Ще го гледам скришум, ще го докосвам уж без причина, ще търся присъствието му и само и само да грабна вниманието му. Просто да ме забележи. Да ме погледне нежно и да ми се усмихне. Ах тази усмивка... Тази чаровна и секси усмивка. Усмивка която те кара да потръпваш, да започнеш да мечтаеш за невъзможни неща.
