Cinematic Culture

В голяма част от днешната българска кинокритика се наблюдава приравняване на киното и литературата - същото донякъде се отнася и за театъра и неговата критика. Във филма се търси темата, какво преживява героят, как актьорът спомага за неговото изобразяване - опитва се да се критикува кинематографичното явление с езика на литературната критика. Много малко се говори за това, което всъщност разграничава киното като изкуство само по себе си, а когато това се случи, констатациите са общи, субективни и пряко наблюдателни. Рядко се навлиза в езика на киното и то предимно в специализирани книги по кинотеория, до които обикновеният филмов зрител рядко прибягва, а и не се предполага, че би трябвало. Има много кинокритици, но малцина аналитици, от които зрителят реално би научил нещо. Когато се оплакваме от небрежността на съвременната кинопублика, пропускаме да погледнем към тези, които носят отговорността - електронните медии, различните периодични издания, отчасти или изцяло посветени на киното. Тъй като филмовото изкуство не се изучава в училище, както другите такива, би трябвало да има образователен изход от ситуацията и наистина: тази роля е изцяло поверена на медиите - да възпитават зрителя на обща кинокултура. За съжаление това не се случва. Често се изнасят "уроци" по киноистория, но никой не поема грижата да въведе "учащите се" в това как да гледат кино. Днешният български кинозрител може да прочете рецензия на филм и да разбере за основната тема, разгърната в него. Когато следващия път гледа филм, ще търси същите неща. Освен, че с това деформира възприемането на киноезика, несвършващ с темата и актьора, той също така намалява хилядократно въздействието от преживяването си. Така, както едно литературно произведение е много по-силно, когато сме научени какво да търсим (още от училище), чрез което можем да надграждаме с по-дълбок личен прочит, така и филмовата творба би била много по-въздействащо преживяване, ако знаехме основите на филмовия език и как тяхното откриване в процеса на гледането допринася за цялостното виждане на филма.

На този сайт ще се опитам да разглеждам филми в тяхната цялост. Възнамерявам да се придържам към български филми, но може би в бъдеще ще разширя областта на изучаване и до чужди продукции. Не съм следвала и не следвам в областта на киното, затова процесът на работа е практическо обучение в голяма степен и за мен! Надявам се с времето да открия верния тон и да успея да увлека, колкото се може повече зрители в изкуството да се гледа кино. Надявам се също така да се получат добри и ползотворни дискусии, от които всички да се учим.


Идеята се роди от книгата на Неделчо Милев - Теория за елементите на киното (УИ "Св. Климент Охридски", София, 1998), където се прави следното наблюдение:

Съдържателно-формалният разбор на филмовата творба при разчленяването й на съставки и разкриването на структурните отношения между тях допуска два подхода.
Първият е синтетичен. Той проследява изграждането на филмовия РАЗКАЗ със средствата на фотографичността и монтажа от дискретно или интегрално свързани елементи.
Вторият е аналитичен. Той разглежда синтетичния филмов ОБРАЗ на различни нива, проследявайки като процес наслагването му от филмови компоненти: драматургия, режисура, актьорска игра, визия, звукооформление и музика. Филмовият образ се разлага ретроспективно.
Първият подход дава в хоризонтална последователност строежа и възприятието на кинотворбата. Вторият анализира по вертикала и в дълбочина сумарното взаимодействие на отделните компоненти.
Първият подход кореспондира с традиционния научен апарат на лингвистиката.
Вторият клони към научния апарат и терминологията на изкуствознанието.
[...]
Лингвоелементите на филмовото повествование се обособяват на пет нива, както следва:
- Кадър-клетка;
- Кадър-план;
- Монтажна фраза (сцена);
- Епизод;
- Цялостан строеж на кинотворбата.

Имайки предвид тези две нива, ще се опитам да "прочитам" възможно най-изчерпателно разглежданите филми - техните компоненти и елементи. Т.е. как чрез езика се стига до темата.

И така първият филм...