едно
Sunday, 5. October 2008, 23:01:29
мъгла. а когато предметите отново добиха очертания, установих че цялата треперя. взех си якето, документите от колата и хукнах през двора. наникъде. просто трябваше да се махна. срещнах го на двора изумен, последва ме до колата. устните му мърдаха, но не чувах нищо. заключих вратите отвътре и потеглих с мръсна газ. задницата поднесе. след завоя си спомних, че не зная къде отивам. карах. явор не си вдигаше телефона. и пак. и пак. спрях до царевец, купх си цигари и тръгнах пеша във вятъра. мъгла. продължавах да треперя. цигара от цигара. не пуша от две години. още една цигара. вятърът. на попа нямаше никой. понечих да вляза в петък, но се отказах – явор никога не излиза в неделя. на славейков някакъв метъл бавно ме изпревари и внимателно ме огледа. дали не плача? проверих – не плачех. а трябваше. на ъгъла на солунска някаква двойка май късаше. прииска ми се да спра и да ги уверя, че така е по-добре и за двамата, че сами ще са ужасно щастливи и че двойките са просто печална привидност. концерт на батемберг – твърде шумно. телефонът. явор. понечих да му разкажа и буцата заседна в гърлото. започна да ме боли като дишам. не е вярно, че всеки следващ път минава по-леко, не е вярно, по дяволите. „ще дойда”. не отидох. когато се върнах до колата беше твърде късно и ми беше твърде студено. прииска ми се да повърна – и бялата риба с подправки, която привечер сготвих, и виното, което пихме на свещи, и закуската и кожата си, ако имаше как. прииска ми се да ме няма. качих се в колата и завъртях ключа.
разбрах как приключват дългите връзки – въпрос на време е. и на устойчивост на старите навици.
разбрах как приключват дългите връзки – въпрос на време е. и на устойчивост на старите навици.
