Skip navigation.

Indra Macondo

esto no es tan simple como parece

crash


някакси се разбира предварително. нямам идея как - може би внезапно се развиват умения за Особено Бързо Пресмятане на пътя, скоростта и времето, което е необходимо и което този път няма да стигне.
следващия път ще се опитам да сметна наум квадратно уравнение или да си изчисля скоростта в педи за лунен месец.
после времето се забавя до толкова, че човек има усещането, че може да отскочи до близката онда за средно капучино с лешников сироп и капаче, за да не се разплиска при удара.
разходката до някое кафене обикновено се заменя с обмисляне на неосъществими варианти: да бях си останала в леглото сутринта, да бях завила на съседната пряка, майката на този идиот да направи постнатален аборт.
това, че животът се вижда като на кино е лъжа - появила се е вероятно при удара на куц велосипедист в силоз за жито. въртял е през полето потен и запъхтян поне час и е имал време да изгледа и собствения си живот, и този на доведената си сестра.
накрая идва самия удар насред свистене на спирачки и почти безшумния писък откъм седалката вдясно.
още няколко секунди пълна тишина - колкото с новопридобитото умение за Бързо Пресмятане да се установи, че май само колата е зле - и настава суматохата.

останалото е проза, заводски хляб и протоколи от кат.