Indra Macondo

esto no es tan simple como parece

Subscribe to RSS feed

дАдА


харесвам сумрачни барове с хубава музика и добро вино. харесвам барове със стари филмови плакати по тавана и променливи стени. харесвам барове, в които се срещат непознати докато навън вали. харесвам барове, в които може да влезе мъж по хавлия (синьо-бяло-червено), пискюлите на развързания му колан да се влачат по пода, да си вземе малка водка от бара и да седне кротко на масата до пианото.

не харесвам барове, в които заяждащата стъклена врата на входа се срива с трясък докато млад мъж прекрачва прага. не харесвам барове, в които високият собственик поглежда купчината стъкла и продължава да пие невъзмутимо докато случайно минаващи сотаджии гонят младия мъж по улицата. не харесвам барове, в които лудият с хавлията получава адреналинов пристъп, вдига парче от счупената врата над главата си и започва да крещи, тичайки между масите. не харесвам барове, в чиито сервитьорки разриват пътечка в купчината стъкла и мълчаливо гледат уплашения млад мъж, а той трескаво се извинява, наобиколен от глутница униформени. не харесвам барове, в които на излизане обясяваме на уплашен млад мъж, че сме късметлии задето вратата не се срина над нашите глави и че на негово място бихме извикали полиция и че високият собственик му дължи извинение защото вратата заяжда поне от година и можеше сериозно да го нарани. не харесвам барове, в които никой не вдига поглед от питието си докато се случва всичко това.

радвам се задето младият мъж се обади в полицията. и не, оттогава насам не съм стъпвала в бара.