Indra Macondo

немска магистрала, някъде между хамбург и мюнхен. вали вече трети ден и започвам да се чудя дали не объркахме посоките и все пак не се озовахме край лондон. вярно, че тази кола прилича на спасителна капсула, но чак да минем през ламанша без да усетя...
внезапно спираме. две минути по-късно без никаква паника между колите се промушват линейка, пожарна и полицейска кола. с ведри отработени движения се нареждат червени шамадурки, опъват се светлинни табла, на които също така ведро се появяват картинките на две коли в катастрофа, както и доста стрелки за това накъде ще бъде пренасочено движението.
още две минути и задръстването започва да се процежда нанякъде. без паника. по немски организирано.

няколко дни по-късно някъде насред сръбската магистрала. три и половина посред нощ е и сме единствена кола. спя на пресекулки. внезапно виждам червена светлина, която се върти в кръг. стресната се бодрявам, но светлината не изчезва - червени кръгчета на около метър и половина над средната лента. приближаваме и започвам невярващо да търкам очи - милиционер-камикадзе е застанал в средната лента и отегчено върти в кръг червено фенерче. има си бяла каска за мотор (мотор липсва - край пътя кротко чака полицейска кола), а светещи ленти по ръцете и краката го превръщат в осемдесетарски диско герой. изумени спираме и смъкваме стъклото:
- за белград?
- кааарай по пааато - още по-отегчено провлачва той и сочи отбивката от магистралата.
подкарваме и с известна изненада стотина метра по-нататък установяваме, че пато се разклонява без дори и следа от табела. подкарахме на дясно и следващите няколко часа се лутахме из сръбските села, а gps-ът упорито показваше синя количка на черен фон, вероятно прясно изорана нива, което доста добре описваше реалното местоположение на спасителната капсула.

след още няколко дни немският dj шантел припяваше насред софия "циганизацияяя"...