в търсене на изгубената невинност
Monday, 6. March 2006, 09:27:55
седемдесетте бяха черно-бели. като снимките на майка ми. онези, с назъбените краища. сякаш времето е зло животинче, което се е опитало да ги наръфа, някой ги е отскубнал в последния момент, но са останали следи от зъбките му. черно-бели са и спомените ми от тогава. всъщност са само два: майка ми ме носи по стълбището, усукана в бебешката ми хавлия. Не помня лицето й, бузата ми се допира до косата й и мирише на мама. спомням си и босите си крака в пясъка. топло е и плача. после ме намериха.
през осемдесетте се появиха цветните диапозитиви и брат ми. и двете в опит да бъде опровергано времето. когато донесоха брат ми от родилния дом, го запознах със семейството: “бояне, това е майка ти, това е баща ти, а аз съм сестра ти. ако имаш въпроси – обръщай се към мен.”. трябваше да се покашля смутено и да запали цигара, обаче той се разрева. диапозитивите с детските ни снимки бяха на сигурно – в пластмасови касети, покрити със стъкло или прозрачно фолио, извън обсега на зъбките на времеяда. онзи ден ги сканирах. още щом видях първия, времето забави ход, после спря и накрая хукна обратно. при розите и червената ми рокля, около която светът се въртеше цяло едно лято. при горната палуба на руския кораб. при разбития ми нос на кръщането на брат ми. тогава имах шарен чадър – около три метра в диаметър -, кокошка, която се опитвах да науча да говори и таралежи. баща ми ги хващаше под сайванта в двора. в голямото варджийско корито сутрин слагахме кафяви бирени бутилки, за да привличат слънцето и следобед, когато водата се стоплеше, се плисках вътре. майка ми вадеше костилките на черешите, седнала под шарения чадър. рисувах хората без тела. някой фен на фройд ще се втурне да ми разяснява отречената ми сескуалност, но и в момента не обръщам внимание на телата им. лошото е, че рядко някой ме впечатлява и с глава. цяло едно лято се опитвах да построя стълба до небето под черешата. радвам се ,че никой от роднините не ми каза, че небето е един етаж по-нагоре. една нощ, докато родителите ми пререждаха плочките на двора, открихме мравуняк. и на светлината на крушка с дълъг кабел, насред паникьосани мравки, нарамили белите си яйца, ми показаха как е устроена вселената. тогава дворът беше голям, времето – значително по-бавно (вестниците – с по-големи букви, би добавила майка ми), летата – по-дълги, брат ми - рус, баща ми беше жив, а аз – по детски виновна.
през осемдесетте се появиха цветните диапозитиви и брат ми. и двете в опит да бъде опровергано времето. когато донесоха брат ми от родилния дом, го запознах със семейството: “бояне, това е майка ти, това е баща ти, а аз съм сестра ти. ако имаш въпроси – обръщай се към мен.”. трябваше да се покашля смутено и да запали цигара, обаче той се разрева. диапозитивите с детските ни снимки бяха на сигурно – в пластмасови касети, покрити със стъкло или прозрачно фолио, извън обсега на зъбките на времеяда. онзи ден ги сканирах. още щом видях първия, времето забави ход, после спря и накрая хукна обратно. при розите и червената ми рокля, около която светът се въртеше цяло едно лято. при горната палуба на руския кораб. при разбития ми нос на кръщането на брат ми. тогава имах шарен чадър – около три метра в диаметър -, кокошка, която се опитвах да науча да говори и таралежи. баща ми ги хващаше под сайванта в двора. в голямото варджийско корито сутрин слагахме кафяви бирени бутилки, за да привличат слънцето и следобед, когато водата се стоплеше, се плисках вътре. майка ми вадеше костилките на черешите, седнала под шарения чадър. рисувах хората без тела. някой фен на фройд ще се втурне да ми разяснява отречената ми сескуалност, но и в момента не обръщам внимание на телата им. лошото е, че рядко някой ме впечатлява и с глава. цяло едно лято се опитвах да построя стълба до небето под черешата. радвам се ,че никой от роднините не ми каза, че небето е един етаж по-нагоре. една нощ, докато родителите ми пререждаха плочките на двора, открихме мравуняк. и на светлината на крушка с дълъг кабел, насред паникьосани мравки, нарамили белите си яйца, ми показаха как е устроена вселената. тогава дворът беше голям, времето – значително по-бавно (вестниците – с по-големи букви, би добавила майка ми), летата – по-дълги, брат ми - рус, баща ми беше жив, а аз – по детски виновна.
WIDGETIZE