Skip navigation.

Indra Macondo

esto no es tan simple como parece

crash

Saturday, 14. November 2009, 21:05:05


някакси се разбира предварително. нямам идея как - може би внезапно се развиват умения за Особено Бързо Пресмятане на пътя, скоростта и времето, което е необходимо и което този път няма да стигне.
следващия път ще се опитам да сметна наум квадратно уравнение или да си изчисля скоростта в педи за лунен месец.
после времето се забавя до толкова, че човек има усещането, че може да отскочи до близката онда за средно капучино с лешников сироп и капаче, за да не се разплиска при удара.
разходката до някое кафене обикновено се заменя с обмисляне на неосъществими варианти: да бях си останала в леглото сутринта, да бях завила на съседната пряка, майката на този идиот да направи постнатален аборт.
това, че животът се вижда като на кино е лъжа - появила се е вероятно при удара на куц велосипедист в силоз за жито. въртял е през полето потен и запъхтян поне час и е имал време да изгледа и собствения си живот, и този на доведената си сестра.
накрая идва самия удар насред свистене на спирачки и почти безшумния писък откъм седалката вдясно.
още няколко секунди пълна тишина - колкото с новопридобитото умение за Бързо Пресмятане да се установи, че май само колата е зле - и настава суматохата.

останалото е проза, заводски хляб и протоколи от кат.

when the world endsсвободата на другите

Comments

endless love 14. November 2009, 21:11

:heart:I was here . . . .
......oooO.............
......(....)..............
......)../....Oooo.....
.....(_/.....(..../......
..............)../........
.............(_/.........
....oooO...............
.....(....)...............
......)../....Oooo.....
.....(_/.....(....)......
...............)../.......
..............(_/........
....oooO...............
.....(....)...............
......)../....Oooo.....
.....(_/.....(....)......
...............)../........
..............(_/.........

Вожда 14. November 2009, 21:51

Кога успя бе, вчера се видяхме.
Бе важното е, че вие сте добре, пък ламарините все някой ще ги изчука.

Anonymous 14. November 2009, 23:48

Шон О'Нийл writes:

Важно е че си/сте добре. Радвам се, че няма жертви и контузии.
А и по-добре е да няма следващ път, та да не се мъчиш с пресмятането на красиви математически изрази.

indra 15. November 2009, 14:35

@persianweblog: :smile:

@az_vojda: ами вчера по обяд. за идиотите почивен ден няма. някакъв тъпак ми отне предимство на нерегулирано кръстовище, дори не ме видя щото си прицъкваше телефона, а накрая вместо да даде газ и да се изнесе - около метър не ми стигна - наби спирачки и аз се врязах в него.
а за ламарините - брат ми ще се погрижи, но ще отнеме поне седмица... :frown:

@шон о'нийл: е, да - оцелях. за съжаление, обаче, вероятно ще има следващ път. при количеството километри, което минавам годишно няма друг начин...

Ani 15. November 2009, 17:34

Радвам се, че си здрава! Както знаеш, преди два месеца и няколко дни(ако трябва да съм точна - девет), се оказах в ситуацията на безшумното пищене от дясно.
Радвай се на живота си и не си пожелавай да го видиш на кино - не е гот...

indra 16. November 2009, 15:22

@julaya: знам. awww познати и приятели бяха и в двете роли и някои не оцеляха. :frown:
важното е, че всички са добре...

Anonymous 17. November 2009, 11:25

irji writes:

Леле Траянски
Много гадно, но се радвам, че си добре. По-добре да беше дошла да се видим. А това за Ондата в случката го видях и да знаеш, че ме ядоса доста.

Anonymous 18. November 2009, 03:43

npocmak writes:

хората сме отвратителни. един инцидент и блогът е пълен...
изпрати ми паролата, да постна нещо, в случай че се преместиш да живееш с/у вас

indra 18. November 2009, 10:30

чак пък пълен...
и чак отвратителни. добре е някой да ти каже, че всичко ще е наред. или че можеш да разчиташ. или просто, че разбира факта, че си ядосан / изнервен / нещастен. не обективно полезно, но кара човек да се усеща значително по-добре.
а неприятните следствия от този инцидент са основно в усещанията.



Ani 23. November 2009, 16:18

Да, точно така мисля и аз. И понеже се каним от незнам колко време да се видим на бири и да споделим тези усещания и все не ни се получава... Бях решила да публикувам своя първи блог на тема "Асансьор"... след това реших, че ще е прекалено тъпо да занимавам целокупното човечество с моята понеделнишка драма и се отказах. В крайна сметка си останах с яда в душата (ужасно усещане на безпомощност и изгубена справедливост), изцапани с кремава блажна боя панталони и постоянното натякване на втория ми глас: "Кой те кара да се качиш с асансьора, има и стълби!"

indra 23. November 2009, 18:29

не е така - най-хубавото на блоговете е, че ако на някой не му харесва, просто може да не чете. и има смисъл. именно заради усещанията, които - като си видиш коментарите понякога - те карат да се усещаш значително по-добре.
а тези бири да вземем все пак да ги направим, а?
:beer: :drunk: :hat: :cheers:

npocmak 23. November 2009, 20:33

aбе, не ти водя статистика на блога, но, от редките ми преминавания, ми се струвеа, че това е един от най-коментираните ти постинги... м?

Anonymous 1. December 2009, 19:29

Светлина writes:

Абсолютно неверяно. Ако сама си окментирам 40 пъти, това коментиран пост ли ще е? Според мен е правилно да се броят коментаторите. И също така е парвилно да пожелая на Индричка да е жива и здрава (с едно огромно закъснение) :)

indra 3. December 2009, 09:30

:up: подкрепям твърдението за коментарите на постовете :wink:
и благодаря много за пожеланията :smile: оцелях

Anonymous 15. December 2009, 03:02

npocmak writes:

ти пък имай късмет да пострадаш!
аз какво ще те правя тогава!!!



__________________________________________________________
всички знаете, че съм прав... кого се опивате да заблудите

How to use Quote function:

  1. Select some text
  2. Click on the Quote link

Write a comment

Comment
(BBcode and HTML is turned off for anonymous user comments.)

If you can't read the words, press the small reload icon.


Smilies