Indra Macondo

ако те ударят по едната буза – казва недков – обърни задника си, там има още две. всъщност недков твърди и че, ако си си дал на бедния поне трошица хляб от своя хляб, не си живял напразно, но си голяма скръндза. като се замисля, май е прав.
имам съседи. мили жени – събота и неделя разравят гробове (веднъж дори бяха заключили едната в гробищата и на смрачаване я видях да прескача оградата) и правят заклинания на двора, а през останалото време са заети да викат полиция и да изпращат всевъзможни проверки на останалите от квартала. обявяват война на всеки, който започне да строи. а захване ли бизнес, човек вече е заслужил доживотен абонамент за данъчни проверки, хеи тормоз, ВиК психопати, посещения от светия синод и поне две организации за спасяване на китовете убийци. жената с магазина до тях се изнесе, двамата братя се оправдават като ученички вече пета година, а останалите мълчат.
миналата седмица, обаче, започнаха да се случват странни неща: в неделя сутрин си миха двора с четки и маркучи защото отнякъде се появиха локвички валериан. смрад и котки. в понеделник се оказа, че продават къщата си на цена, доста под пазарната и телефонът им се зачерви. във вторник мълчалив човек с череп вместо лице, качулка, расо и голям дървен кръст звънеше на вратата им, докато те с писъци се залостваха. после някой обеси червенокоса кукла на оградата. някакси съм убедена, че най-доброто предстои...
замислих се, обаче, за мазохизма. защо разумни възрастни хора години наред се оставяха да бъдат тормозени от две луди. християнски чувства? не вярвам в овчето добродушие – ако си кютаме на транквиланти, те все някога ще престанат. страх? ако направим рязко движение, какво ли ще последва... мантрата “не ми се губи времето с глупости” е безмислена понеже доказването, че не си горския в седем институции също е изгубено по глупав начин време. нежелание за конфронтация? да, ама да ти изпратят полиция понеже дишаш вече е конфронтация.
всъщност събирам мнения – какво ли ще е следващото странно събитие...