indra

when the world ends

Saturday, November 7, 2009 9:57:28 PM

когато светът свърши.
а той свършва изневиделица. след сутрешния душ когато се шляя със стичащи се по гърба капки из неговата къща. когато слънцето се показва зад покривите отсреща. в оранжев есенен петък когато допивам изстиналия си чай и протягам ръка към телефона.
после кадрите прескачат - като в стар и скучен чернобял филм: капките по гърба умрират от допира на набързо навлечен пуловер, някакви дрехи, лаптопа ми, зарядното за телефона, книгата от снощи, шала и ключовете за колата, улицата.
спирачки на първия завой. пръстените ми останаха там. обратно.
гласът в слушалките се чува като в мъгла, кадрите отново прескачат. някакво дете плаче, седнало на последното стъпало. чувам гласа си да казва "здравей". "здрасти" - отговаря детето без да ме погледне. "моля?!" - чувам в слушалките. качвам се в колата, когато ухилената му физиономия се задава по улицата. за него оранжевият петък продължава. при мен тече апокалипсиса.
размазвам образа в първите за деня сълзи и си тръгвам без да говоря.
end call, end call... приятелите, виното и много, много цигари. навън вали. вътре също.

следващата сутрин - освен другата версия и най-горчивото капучино - донесе и въпроса как се разбира, че си струва да продължите заедно и след края на света. и как - ако продължите - можете да избегнете нов край.
и някога връщат ли се оранжевите петъци.

барселона - кратък речник на терминитеcrash

Comments

Ивайло ТончевIvailoTonchev # Sunday, November 8, 2009 12:37:44 PM

Нещо не ми звучиш оптимистично, краят на света се очаква около 2012, ти леко си избързала...Закъде бързаш?

indraIndraMacondo # Sunday, November 8, 2009 10:24:10 PM

за никъде. понякога просто разни неща бързат към мен.
кажи ми - ти си тръгвал и си се връщал - как разбираш, че има смисъл? че си струва и че не е просто ходене към същия край, но от друга страна?

Ивайло ТончевIvailoTonchev # Monday, November 9, 2009 4:46:53 AM

Траяно, Траянке! Понякога от тръгвания и връщания просто губиш смисъл и всичко става една физкултура. Напред-назад, нагоре-надолу, важното е да има движение, вие жените го обичате, защото имате динамично съзнание. Ние, мъжете, обичаме да съзерцаваме звездите и да избягваме резките движения, домошари сме.

За смисъла, никой не знае, каквото усещаш, това е. Важното е да усещаш.

indraIndraMacondo # Monday, November 9, 2009 12:02:38 PM

не е вярно - че жените го обичаме. точно този тип движения хич не ги харесвам. някакси вярвам, че като си тръгнеш е завинаги. ама наистина завинаги. затова и не се обръщам. затова никога не започвам отначало.
ама как да разбера, че има смисъл да не тръгвам, мамка му...

а усещанията понякога внезапно изчезват. имаше една такава зима преди много години - тогава още пушех и излизах пред университета, палех цигара после ръцете ми посиняваха и не усещах нищо, нищичко...

Unregistered user # Monday, November 9, 2009 11:15:40 PM

Пади Мърфи writes: Като си стигнала края, според мен няма смисъл да се връщаш. Върнеш ли се, обикновено намираш друг път до същия край. По-добре е да продължиш и да откриеш новият свят. Така мисля аз.

Ивайло ТончевIvailoTonchev # Tuesday, November 10, 2009 5:28:57 AM

Абе, няма такова завинаги. Всеки се спъва,на всякакви камъни. Виж, повторна спънка е нещо, което не трябва да се толерира.

Unregistered user # Wednesday, November 11, 2009 7:30:35 PM

Анонимен writes: първо всички камъни се едни и същи - каманак край начало всичко е счетоводствво да нахраним прасето и да пушим на гробищата и без това са близко полото ти върши перфектна работа обичам те приятели майната му на бойко 97

indraIndraMacondo # Thursday, November 12, 2009 12:24:05 PM

и аз те обичам.
и много ми липсваш.