indra

when the world ends

Saturday, 7. November 2009, 21:57:28

когато светът свърши.
а той свършва изневиделица. след сутрешния душ когато се шляя със стичащи се по гърба капки из неговата къща. когато слънцето се показва зад покривите отсреща. в оранжев есенен петък когато допивам изстиналия си чай и протягам ръка към телефона.
после кадрите прескачат - като в стар и скучен чернобял филм: капките по гърба умрират от допира на набързо навлечен пуловер, някакви дрехи, лаптопа ми, зарядното за телефона, книгата от снощи, шала и ключовете за колата, улицата.
спирачки на първия завой. пръстените ми останаха там. обратно.
гласът в слушалките се чува като в мъгла, кадрите отново прескачат. някакво дете плаче, седнало на последното стъпало. чувам гласа си да казва "здравей". "здрасти" - отговаря детето без да ме погледне. "моля?!" - чувам в слушалките. качвам се в колата, когато ухилената му физиономия се задава по улицата. за него оранжевият петък продължава. при мен тече апокалипсиса.
размазвам образа в първите за деня сълзи и си тръгвам без да говоря.
end call, end call... приятелите, виното и много, много цигари. навън вали. вътре също.

следващата сутрин - освен другата версия и най-горчивото капучино - донесе и въпроса как се разбира, че си струва да продължите заедно и след края на света. и как - ако продължите - можете да избегнете нов край.
и някога връщат ли се оранжевите петъци.

барселона - кратък речник на терминитеcrash

Comments

Ивайло Тончев # 8. November 2009, 12:37

Нещо не ми звучиш оптимистично, краят на света се очаква около 2012, ти леко си избързала...Закъде бързаш?

indra # 8. November 2009, 22:24

за никъде. понякога просто разни неща бързат към мен.
кажи ми - ти си тръгвал и си се връщал - как разбираш, че има смисъл? че си струва и че не е просто ходене към същия край, но от друга страна?

Ивайло Тончев # 9. November 2009, 04:46

Траяно, Траянке! Понякога от тръгвания и връщания просто губиш смисъл и всичко става една физкултура. Напред-назад, нагоре-надолу, важното е да има движение, вие жените го обичате, защото имате динамично съзнание. Ние, мъжете, обичаме да съзерцаваме звездите и да избягваме резките движения, домошари сме.

За смисъла, никой не знае, каквото усещаш, това е. Важното е да усещаш.

indra # 9. November 2009, 12:02

не е вярно - че жените го обичаме. точно този тип движения хич не ги харесвам. някакси вярвам, че като си тръгнеш е завинаги. ама наистина завинаги. затова и не се обръщам. затова никога не започвам отначало.
ама как да разбера, че има смисъл да не тръгвам, мамка му...

а усещанията понякога внезапно изчезват. имаше една такава зима преди много години - тогава още пушех и излизах пред университета, палех цигара после ръцете ми посиняваха и не усещах нищо, нищичко...

Anonymous # 9. November 2009, 23:15

Пади Мърфи writes:

Като си стигнала края, според мен няма смисъл да се връщаш. Върнеш ли се, обикновено намираш друг път до същия край. По-добре е да продължиш и да откриеш новият свят. Така мисля аз.

Ивайло Тончев # 10. November 2009, 05:28

Абе, няма такова завинаги. Всеки се спъва,на всякакви камъни. Виж, повторна спънка е нещо, което не трябва да се толерира.

Anonymous # 11. November 2009, 19:30

Анонимен writes:

първо всички камъни се едни и същи - каманак
край начало всичко е счетоводствво
да нахраним прасето
и да пушим на гробищата
и без това са близко
полото ти върши перфектна работа
обичам те
приятели
майната му на бойко
97

indra # 12. November 2009, 12:24

и аз те обичам.
и много ми липсваш.