Просто Ивайло Тончев

Някъде през пролука в нея се вижда малко селце. Няколко къщички, без кой знае какви следи от живот наоколо. Без магазин, църква или поща, главните ориентири на цивилизацията. В постоянна битка с настъпващата гора, която протича тихо, повече в маневри, отколкото в реални бойни действия. Джунглата е жива, в гъстата растителност се движи всичко, къде под повея на вятъра, къде разбутано от хилядите живи същества, скрили се в нея.
Селцето не е дори място за живот, просто няколко къщички, възникнали в средата на нищото, за да запалят само фантазията ни кои са техните обитатели.

Никой от тях не се стреми да ги насели, както ние населяваме нашите жилища, не се знае даже кой живее там. Вероятно някога прозорчетата светват в тих нощен уют, докато в далечината бойни барабани на отдавна забравено за цивилизацията племе бият за война с друго такова.
Историята няма никакви данни за тях, те просто са статистическо име, което е полу-забравено в книги, които се смятат от сериозната наука за фантазия.
Обитателите не се безпокоят от ударите на далечните барабани, защото и те са наясно, че една война би развалила мистичността на това място.

Няма пътища, освен ако не наречем “път” онази пътечка, по която можем да стигнем в развалините на стария храм.
Стари, порутени сгради, помнещи и по-оживени години, когато жреците са ги обитавали. Сега те са населени от хиляди маймуни, които се мъчат да повторят предаваните от поколения техни прадеди човешки ритуали, които са гледали някога скрити между клоните на дърветата.
Хората отдавна са напуснали тези сгради, изметени от незнайно бедствие. Маймуните са тези, които омилостивяват боговете, които сякаш смятат това за добро разрешение на задачата и тихо си мълчат, бавно обвивани в зеленината от гората, която тук счита за свое задължение за настъпи и да завладее нова територия.
Случайни пътници минават от там, спират се и отминават. Никой не смее да влезе вътре, защото демони от камък пазят портите, страховити дори и когато носовете им са леко очукани от времето.
Les Baxter - A Felicidade
Някъде наблизо живее и племе от амазонки, отдавна отречено от академичната наука, но напук на тях, то се е заселило край една бисерна река, която бавно тече, обсипана с водни лилии и хиляди други незнайни цветя.
Редките посетители на този див кът не са желани гости, защото амазонките ревностно пазят своята независимост и често минаващите от там странници стават техни роби завинаги. Техен вожд е Рамона, прекрасна девойка, която води техните бойни отряди, развяла дългата си руса коса.

Веднъж през нощта, не помня кога, нито има значение за тази история, в небето се появи светлина. Маймуните бяха единствените будни създания, те вдигнаха глава и вяло погледнаха падащата ракета, която се заби недалеч от храма.
Никой друг не обърна внимание на незнайния космически гостенин, защото тук всеки имаше своето право да съществува самостоятелно.

Можеш да напипаш този свят. Можеш да го усетиш, може краката ти да се загубят в тревата му, може да усетиш колко е хладна каменната основа на пътечката, която откриваш внезапно в тревата.
Която не посмяваш да последваш, но си сигурен, че тя води до нещо, което със сигурност ще промени представите ти за света, такъв, какъвто го познаваш.
Les Bexter - Berimbau
Тази история ми разказа странник в един ресторант в едно закътано кътче на света, там, където още няма банкомати и политици. Където тропическата жега отстъпва само вечер, в една такава нощ, когато оркестърът свиреше своя афро-кубински джаз, когато лицата на хората наоколо говореха.
Той ми показа парче от един от идолите на храма, завито в парцал, който отново ревниво скри в дълбокия си джоб. За да се заслуша в музиката на оркестъра, пиейки своя коктейл. Загледах се в обувките му, бяха прашни, което ме накара да му повярвам.
Опитах се да науча повече, но той стоеше сам и гледаше в нищото, там, където беше мистичния свят, за който той ми разказа.
Les Baxter - Laia Ladaia

Тъпото беше, че не можах да го последвам. Върнах се там, където обувките ми са от 38 лева, купени с парите ми за Коледа, подарък от Даниел Вълчев.
Където не можех и не знаех как да го последвам, освен ако не сънувах. И това е опит да го изсънувам отново, без да се събудя. Заповядайте в моя свят.