My OperaУбих 98
Monday, April 16, 2007 7:57:35 AM
Вероятно бях останал последен в Стара Загора с 98. Вчера, след 4 годишна вярна служба, той предаде богу дух.
Признавам си, замених го с ХР. Не изпитах особени угризения, просто поставих диска и инсталирах. Шаренко, тромаво, трудно ми беше да го инсталирам, докато напасна всичко.
ТВ тунерът ми отказа да работи с него, твърдо остана някъде около 2003, когато беше купен.
Лека му пръст. И на него.
Един ден се усещах като предател, но след една солидна чаша кафе и две ампулки сарженор,нещата не са така трагични.EXTREME NOISE TERRROR звучат в ушите ми и се сещам, че не трябва да преставам да слушам музика. Страхотно надъхване. Даже повече и от кафето.
И така, успешна седмица на мен.
Ивайло ТончевIvailoTonchev # Monday, April 16, 2007 9:54:24 AM
Странно как, възпитани да превиваме шия пред всеки, обичащи да мразим повече, отколкото да обичаме, тъжна статистика на едни тъжни отношения с околния свят.
А всичко е така /предварително/ обречено. Днес отивам на работа, а тук...чака ме тъжната вест, че мъжът на директорката ни е починал.
Внезапно, на 55 години, без вест и предизвестие. Просто инфаркт.
Колко нелепо и тъжно, защото това просто се е случило и няма път назад.
Опитваме се да се захапем един друг, да впием зъби в оголените си шии, сякаш не осъзнаваме, че вероятно всичко това има само един край.
И най е тъжно, когато е анонимно. Имаме трайна традиция в това. Анонимни съзнателни граждани, буйни граждански съвести, без име и без адрес.
"Искам да ви кажа, че Х е такъв, а У е онакъв, а това не може така."
Пликът е залепен със среднощна злоба и без обратен адрес. И в ушите ми оттеква един цитат от незнайна книга, в който главният герой си казваше
"Ще ми потанцувате, ще ми потанцувате..."...и двусмислено потриваше ръце.
Много ми се иска да се промени всичко това. Уви, тъжната вест е, че това няма да стане. Хубавата вест е, че всичко е преходно.
Дано наистина е така.