My OperaI Heard It Through The Grapevine
Sunday, June 19, 2011 7:53:46 PM
Какво ли може да се чуе през една лоза? Слухове, лъжи или истината, че твоето момиче няма повече да бъде твое. Безсмъртната класика на Марвин Гей залага на това, че жената на живота му ще го изостави. И със сигурност , това го натъжава.
Пред блока ми има малка площадка с маса, 4 скамейки от бетон, малко сянка от дърветата и представете си, съвсем сякаш под лозите, там постоянно седят майките и бабите на входа.
Постоянно се чува крещене, викове, писъци, по цял ден. Най-дейна е леля Р., жената на домоуправителя бай М., която дейно крещи по внучките си и нейният глас се чува над всички. Не знам по каква линия, старшинството от семейното и положение или просто това, че от жегата всички са толкова уморени, но никой не и възразява или моли да спре да крещи.
Днес съвсем случайно се заслушах в лекцията, която изнасяше пред няколко баби и майки. С учудване разбрах, че коментира починалият миналата година съсед, който живееше самотно на първия етаж.
„Непрекъснато бях до него. Сменях му памперсите, ходех да му взимам пенсията. И той си прибираше парите в джоба и викаше – нямам пари. И ние му купувахме и давахме за ядене. Един път отивам при адвокат, голям човек. За едно пълномощно, да му взимам пенсията. Той ми вика – „направо за апартамента да ти направя пълномощно”. Да не съм луда, да ме пишат после по новините, не съм аз такъв човек.
А той все се стискаше, нямам пари, нямам. Оня петък, когато почина, извикаха ме в апартамента. Роднините му обраха де що имаше, лук, картофи, той много неща беше събрал.
Няколко парти грила, телевизори, перални – цяло богатство. Викат ми-взимай, взимай, но аз не съм такъв човек, нищо не взех. Но можеше и той да ни остави, колко се грижихме за него.”
Направо ми се догади. Възможно ли е хората да падат толкова или за всичко е виновна лятната жега и сянката от дърветата. Само след минути леля Р. шумно крещеше на някакво дете и го караше да иска от майка си „жисием”.
Очертава се нажежено и досадно лято. Не искам да слушам повече такива разговори. Не искам да ги чувам "през лозите".
Пред блока ми има малка площадка с маса, 4 скамейки от бетон, малко сянка от дърветата и представете си, съвсем сякаш под лозите, там постоянно седят майките и бабите на входа.
Постоянно се чува крещене, викове, писъци, по цял ден. Най-дейна е леля Р., жената на домоуправителя бай М., която дейно крещи по внучките си и нейният глас се чува над всички. Не знам по каква линия, старшинството от семейното и положение или просто това, че от жегата всички са толкова уморени, но никой не и възразява или моли да спре да крещи.
Днес съвсем случайно се заслушах в лекцията, която изнасяше пред няколко баби и майки. С учудване разбрах, че коментира починалият миналата година съсед, който живееше самотно на първия етаж.
„Непрекъснато бях до него. Сменях му памперсите, ходех да му взимам пенсията. И той си прибираше парите в джоба и викаше – нямам пари. И ние му купувахме и давахме за ядене. Един път отивам при адвокат, голям човек. За едно пълномощно, да му взимам пенсията. Той ми вика – „направо за апартамента да ти направя пълномощно”. Да не съм луда, да ме пишат после по новините, не съм аз такъв човек.
А той все се стискаше, нямам пари, нямам. Оня петък, когато почина, извикаха ме в апартамента. Роднините му обраха де що имаше, лук, картофи, той много неща беше събрал.
Няколко парти грила, телевизори, перални – цяло богатство. Викат ми-взимай, взимай, но аз не съм такъв човек, нищо не взех. Но можеше и той да ни остави, колко се грижихме за него.”
Направо ми се догади. Възможно ли е хората да падат толкова или за всичко е виновна лятната жега и сянката от дърветата. Само след минути леля Р. шумно крещеше на някакво дете и го караше да иска от майка си „жисием”.
Очертава се нажежено и досадно лято. Не искам да слушам повече такива разговори. Не искам да ги чувам "през лозите".
How to use Quote function: