Просто Ивайло Тончев

Като дете вярвах, че „сватба” е когато мога да ям и да пия лимонада, почти до пръсване. Около мен хората вилнееха, правеха нанизи от петолевки, с които кичозно накичваха булката, от магнетофоните гърмеше народно или /малко по-късно/ Лепа Брена, а пред мен имаше една грамада от пареща скара и няколко потни лимонади. Настроен философски, аз с радост преяждах за здравето на поредния социалистически брак. По онова време сватбите бяха много шарени и изпълнени в дух на всенародно веселие, често с оркестър, по няколко дни, с много хора и танци.

Прочетете цялата статия