My Opera33
Sunday, June 18, 2006 10:17:02 PM
Днес имах рожден ден. Станах към 9, погледах Сблъсък, стори ми се тъпо, изслушах дежурните обаждания с поздрави, монотонни и еднакви, все едно бюлетин за нивото на Дунав. После пак легнах, опитах се да чета, пуших, загледах се в полянката отсреща, отрязах завинаги шансовете си за социален контакт, като консумирах обилна порция салата с чесън. Заслушан в пляскането на картите в беседката под прозореца ми, бях на път да заспя, когато се сетих, че не трябва да лъжа така безсрамно.
Всъщност, станахме в 9. Едно такова ставане, в което на никого реално не му се става, а е къде по-приятно да се загубиш сред чаршафите. Последва някакво суетене сред тях, след което се облякохме и тръгнахме на път.
Първо пихме кафе на култовото заведение “Липите” /село Богомилово/, където се славят вкусните кюфтета и кебапчета. Кафе, кроасан за Маргото и после напред, към дебрите на Средна Гора. В търсене на басейн.
Село Малка Верея се оказа прекрасно селце, забутано в планината, видяхме прословутите места за гонки на автомобили, видяхме и как умните и предвидливи комунистически стратези са се мъчили да го свържат с университета и с града, но всичко е провалил оня плешивец с петното, дето започна перестройката.
Препоръчвам “Черга”, супер заведение, но тъкмо в този момент източваха лайната от септичната яма, символите на успешния живот на хората се надпреварваха из полупрозрачните тръби, които двама притискаха с крак, за да не се изметнат.
Не беше подходяща гледка, затова и “Ушев” не ни се понрави, не мога да се плацикам, докато други ядат на 2 метра от мен.
Но се нагледахме на огромно поле с лавандула и даже си набрахме. И се снимахме.
Последва още малко каране и вече бяхме на любимото ни /вече / басейнче – “Пряпорец”.
Закътано сред горската част на Средна Гора, уютно комплексче, вероятно уредено за секс – уикенди на чорбаджии, но с прекрасен и чист басейн.
Следващите 2 часа се разтопихме на тревата, в търсене на 4 листни детелини, гледане на някакви странни анаболни герои, които показваха перки на зашеметени сексита от околните села. Беше спокойно, ядохме сандвичи с кашкавал, пихме биричка и сокче.
Полежахме, слънцето просто ни разтапяше, като кашкавала на филийките.
Тръгнахме си, когато някакъв младеж на 10 взе да засипва някаква млада кака по краката с трева и на мен ми стана неудобно, защото го заподозрях в опит да я задоволи сексуално.
Който е чел “Тенекиеният барабан” на Гюнтер Грас, ще се сети, че това ставаше и със суха лимонада. При това, успешно.
Пътуване към града, душ, 1 час сън, а после на комплекс “Чевермето”.
Добра кухня, секси цени, приятно обслужване и добра атмосфера.
Обичам пърленки с кашкавал. Салатката не беше лоша.
Отказахме се от посещение на парка на гарата, за да разглеждаме странните статуи, просто се качихме на колата и изпратих Маргото. Много я обичам. И всяка раздяла ме зашеметява, все едно съм ударен с чук.
А докато се влачех из улиците, видях една приятелка. Някакси естествено дойде да дойда с нея на първата и среща с един младеж, военен.
Колко е странно да присъстваш на първа среща на двама, които не са се виждали до момента , извън тесния кръг на служебните задължения.
Заваля бесен дъжд, трябваше да остана, което ме забърка в безкрайна дискусия с младежа, като през цялото време се чудех как да измъкна мацката от този скудоумен тъпунгер.
Интересен типаж, някой ден ще го опиша. Набутах се с покана да ходя с “тях” на плаж, тръгнах си, молейки се да не я намерят утре в канала, разфасована от емоционално нестабилния младеж. Жива е, току що ми прати смс.
И така, оказа се, че вече е 19 юни. Слушам някаква безкрайна компилация със стар сръбски пънк, пия чай, мисля си, че беше хубав ден.
Не получих подаръци / от онези истинските, в кутията с опаковъчната хартия/.
Подарък ми бяха шепата череши, които набрахме с Маргича в едни изоставени дворове.
Усетих какво е да качиш жена на черешата.
И снощната серия на Стар Трек, която зяпахме прегърнати, сигурни, че доброто ще победи.
И многото поздравления. Обичам ви, хора. Защото друго си нямам.
Очертава се знойно лято. През него ще ви черпя, а засега само наливам по едно виртуално “каквотопиете”.
Наздраве.
Всъщност, станахме в 9. Едно такова ставане, в което на никого реално не му се става, а е къде по-приятно да се загубиш сред чаршафите. Последва някакво суетене сред тях, след което се облякохме и тръгнахме на път.
Първо пихме кафе на култовото заведение “Липите” /село Богомилово/, където се славят вкусните кюфтета и кебапчета. Кафе, кроасан за Маргото и после напред, към дебрите на Средна Гора. В търсене на басейн.
Село Малка Верея се оказа прекрасно селце, забутано в планината, видяхме прословутите места за гонки на автомобили, видяхме и как умните и предвидливи комунистически стратези са се мъчили да го свържат с университета и с града, но всичко е провалил оня плешивец с петното, дето започна перестройката.
Препоръчвам “Черга”, супер заведение, но тъкмо в този момент източваха лайната от септичната яма, символите на успешния живот на хората се надпреварваха из полупрозрачните тръби, които двама притискаха с крак, за да не се изметнат.
Не беше подходяща гледка, затова и “Ушев” не ни се понрави, не мога да се плацикам, докато други ядат на 2 метра от мен.
Но се нагледахме на огромно поле с лавандула и даже си набрахме. И се снимахме.
Последва още малко каране и вече бяхме на любимото ни /вече / басейнче – “Пряпорец”.
Закътано сред горската част на Средна Гора, уютно комплексче, вероятно уредено за секс – уикенди на чорбаджии, но с прекрасен и чист басейн.
Следващите 2 часа се разтопихме на тревата, в търсене на 4 листни детелини, гледане на някакви странни анаболни герои, които показваха перки на зашеметени сексита от околните села. Беше спокойно, ядохме сандвичи с кашкавал, пихме биричка и сокче.
Полежахме, слънцето просто ни разтапяше, като кашкавала на филийките.
Тръгнахме си, когато някакъв младеж на 10 взе да засипва някаква млада кака по краката с трева и на мен ми стана неудобно, защото го заподозрях в опит да я задоволи сексуално.
Който е чел “Тенекиеният барабан” на Гюнтер Грас, ще се сети, че това ставаше и със суха лимонада. При това, успешно.
Пътуване към града, душ, 1 час сън, а после на комплекс “Чевермето”.
Добра кухня, секси цени, приятно обслужване и добра атмосфера.
Обичам пърленки с кашкавал. Салатката не беше лоша.
Отказахме се от посещение на парка на гарата, за да разглеждаме странните статуи, просто се качихме на колата и изпратих Маргото. Много я обичам. И всяка раздяла ме зашеметява, все едно съм ударен с чук.
А докато се влачех из улиците, видях една приятелка. Някакси естествено дойде да дойда с нея на първата и среща с един младеж, военен.
Колко е странно да присъстваш на първа среща на двама, които не са се виждали до момента , извън тесния кръг на служебните задължения.
Заваля бесен дъжд, трябваше да остана, което ме забърка в безкрайна дискусия с младежа, като през цялото време се чудех как да измъкна мацката от този скудоумен тъпунгер.
Интересен типаж, някой ден ще го опиша. Набутах се с покана да ходя с “тях” на плаж, тръгнах си, молейки се да не я намерят утре в канала, разфасована от емоционално нестабилния младеж. Жива е, току що ми прати смс.
И така, оказа се, че вече е 19 юни. Слушам някаква безкрайна компилация със стар сръбски пънк, пия чай, мисля си, че беше хубав ден.
Не получих подаръци / от онези истинските, в кутията с опаковъчната хартия/.
Подарък ми бяха шепата череши, които набрахме с Маргича в едни изоставени дворове.
Усетих какво е да качиш жена на черешата.
И снощната серия на Стар Трек, която зяпахме прегърнати, сигурни, че доброто ще победи.
И многото поздравления. Обичам ви, хора. Защото друго си нямам.
Очертава се знойно лято. През него ще ви черпя, а засега само наливам по едно виртуално “каквотопиете”.
Наздраве.
