Просто Ивайло Тончев

Откакто съм в новия апартамент, едно и също нещо се случва в летните вечери.
Съседът от първия вход, на около 50, прошарена коса. Към 15 часа вече пие, под сянката на орехите. Към 20 слиза на площадката и сяда пред входа си. Докато има хора, седи спокойно и мълчи. А с падането на ноща започва да крещи. Нещо неразбираемо и негово.
Докато не излезе дъщеря му, за да го прибере.
Синът му починал преди години, катастрофа. Жена му от рак.
Дъщеря му се "провалила", така твърди съседката ми.
Не обича да говори с никого.
Току що спря да крещи. Навън крякат жаби, време е за работа.