My OperaДобро време...
Sunday, July 2, 2006 7:03:51 PM
Навън е
Десет години по-късно той беше с бръсната глава, смален, живеееше на улицата, от хорски подаяния. Цитираше Лили Иванова и Сашка Васева като свои приятелки, никой не му вярваше, докато не го видяха със Сашка, как му купува обувки от Витошка.
Обиколи цяла Европа на стоп, вечно със шишето с коктейла му - спирт, нес кафе, кока кола.
Звънеше ми посред нощ от някакви странни места, на които дори не знаеше имената.
Последните години живееше в София, изгонен от Габрово, след като бе запалил семейния апартамент. В адска мизерия, от подаяния на стари приятели.
И после научих, че през април, 2004, съвсем внезапно, той е починал.
От пневмония. Така и така не посетих гроба му, не зная къде е.
А беше свестен човек и обичаше дъждовното и хладно време, такова, каквото е навън.
И от него остана този спомен и много други и навика да пия кола с нес кафе. Никога не се престаших да добавя и спирт. Все още и май никога няма да го направя. Може би ме е страх.
добро време, както казваше някога Бозата. Днес се сетих за него, докато вървях под дъжда. Христо Гатев - Бозата беше една от underground легендите на България, не минаваше концерт или голямо събиране, без той да е там. Като се запознах с него, той беше снажен хеви метъл, със сериозна приятелка, със стабилни доходи и мотор.
Десет години по-късно той беше с бръсната глава, смален, живеееше на улицата, от хорски подаяния. Цитираше Лили Иванова и Сашка Васева като свои приятелки, никой не му вярваше, докато не го видяха със Сашка, как му купува обувки от Витошка.
Обиколи цяла Европа на стоп, вечно със шишето с коктейла му - спирт, нес кафе, кока кола.
Звънеше ми посред нощ от някакви странни места, на които дори не знаеше имената.
Последните години живееше в София, изгонен от Габрово, след като бе запалил семейния апартамент. В адска мизерия, от подаяния на стари приятели.
И после научих, че през април, 2004, съвсем внезапно, той е починал.
От пневмония. Така и така не посетих гроба му, не зная къде е.
А беше свестен човек и обичаше дъждовното и хладно време, такова, каквото е навън.
И от него остана този спомен и много други и навика да пия кола с нес кафе. Никога не се престаших да добавя и спирт. Все още и май никога няма да го направя. Може би ме е страх.
