My OperaI've Got Friday On My Mind
Friday, July 14, 2006 4:51:13 PM
Интересна салата!
Настъргвате моркови, краставици, прибавяте варена царевица. Добре обърквате. Прибавяме нарязани на дребно чесън и лимон. Копър. Зехтин. Сол на вкус. Да поседи в хладилника малко, да и мине младостта. :clown:
Консумира се с удоволствие.
Хареса ми. И то много.
И днес пак не бях на фитнес, защото ме боля глава и ми беше кофти. Седях в Трокадеро и се усещах, че ми е така лошо ,че ще припадна. Държах се мъжки, но към 11 се наложи да хапна нещо. И това беше една прекрасна палачинка с кашкавал, която ме освести.
И бавно, бавно, прибрах се с колелото.
Много странно, вечер преди заспиване постоянно ми минават разни странни моменти от живота ми. Не знам защо. Снощи се сетих, че имаше един магазин над Мария Луиза /популярният джаз клуб в Пловдив/, където купувахме "какво ли не" и го пиехме "как ли не" на стълбите на поликлиниката. И за една къща с паметна плоча отпред, в центъра на селото ми. Сънувам, че минавам от там, аз съм малък, някъде 80те години е, гледам над къщата, как красиво зеленее баира. В него имаше една странна дупка, от която стърчаха тръби и беше много мръсно.
И откъде накъде в селския баир имаше тръби? Може би е имало нещо, което е било забравено и сега е просто зарито в пръстта ?
Някога там се къпеха циганчетата, които бягаха, щом ни видеха. Не знам, дали въобще някога съм говорил с тях и какво е станало с тях. Интересно, от дистанцията на времето, спомените ми все повече заприличват на откъси от любимата ми книга на Стругацки "Обреченият град".
Може би ще се наложи да я препрочета. А сега ми трябва да работя, да работя.
И болката в главата ми е ужасна.
Настъргвате моркови, краставици, прибавяте варена царевица. Добре обърквате. Прибавяме нарязани на дребно чесън и лимон. Копър. Зехтин. Сол на вкус. Да поседи в хладилника малко, да и мине младостта. :clown:
Консумира се с удоволствие.
Хареса ми. И то много.
И днес пак не бях на фитнес, защото ме боля глава и ми беше кофти. Седях в Трокадеро и се усещах, че ми е така лошо ,че ще припадна. Държах се мъжки, но към 11 се наложи да хапна нещо. И това беше една прекрасна палачинка с кашкавал, която ме освести.
И бавно, бавно, прибрах се с колелото.
Много странно, вечер преди заспиване постоянно ми минават разни странни моменти от живота ми. Не знам защо. Снощи се сетих, че имаше един магазин над Мария Луиза /популярният джаз клуб в Пловдив/, където купувахме "какво ли не" и го пиехме "как ли не" на стълбите на поликлиниката. И за една къща с паметна плоча отпред, в центъра на селото ми. Сънувам, че минавам от там, аз съм малък, някъде 80те години е, гледам над къщата, как красиво зеленее баира. В него имаше една странна дупка, от която стърчаха тръби и беше много мръсно.
И откъде накъде в селския баир имаше тръби? Може би е имало нещо, което е било забравено и сега е просто зарито в пръстта ?
Някога там се къпеха циганчетата, които бягаха, щом ни видеха. Не знам, дали въобще някога съм говорил с тях и какво е станало с тях. Интересно, от дистанцията на времето, спомените ми все повече заприличват на откъси от любимата ми книга на Стругацки "Обреченият град".
Може би ще се наложи да я препрочета. А сега ми трябва да работя, да работя.
И болката в главата ми е ужасна.
