My OperaПокрай кафето
Wednesday, September 20, 2006 7:01:32 AM
“За теб е всичкото слънце, за теб е всичкото небе, за теб, песен моя, живот мой”
От седмица се будя с тази песен, ансамбъл Садко, 1967, Русия...безгрижен бийт от времето, когато не е било престъпление /спрямо хигиената на долните крайници/ да ходиш с гуменки на бос крак, дънки и моряшка тениска и с китара да възвестяваш колко е красив света.
Садко - Для Тебя
Но понеже животът отдавна е загубил своята примамлива невинност, вече да носиш гуменки на бос крак предизвиква само гъбички и ограничени възможности за социални контакти, с кафето върви и тази песен, която ме нахъсва толкова, че мога да отгризна врата на някого.
Sonics - The Witch
Още едно кафе, отварям очи, пак пускам нещо да шуми, обличам се и ...на работа.
Тъпото се оказа, че учебната година пак започна. Вече ми е трети ден, досада, досада.
Вчера си самонаправих забележка да престана да говоря глупости в учителската стая, защото хората ме гледат странно и създавам впечатление на “безхаберен” индивид. А това е нещо кофти за нашето съсловие, как така ще си безхаберен. Падна ми се почивна година, отивам в 7.45, откривам, че няма никой и си ходя.
10 часа на седмица с 13 клас, времето, когато може да станеш истински приятел с учениците си.
Отиваш, те идват, на тях им е криво, нощна смяна, уморени, просто седим по чиновете и си лафим.
И днес така, само дето съм в другата смяна. А после 4 часа с групата ми по английски, която ми напомня малко на кръжок по трудова терапия /на моменти/, но явно това са особеностите на работата със зрели хора в групи. Не знам дали единственият мъж в групата ще изчука нещо до края, не мога да позная.
Аз със сигурност няма да искам, но на него му личи, че копнее за нещо, което да прегъне като топла мекичка със сиренце и медец под крилото си. Интересно, поведението му е безотказна стратегия за жени във възраст 25 +. Културно-интелигентно извисено, със старомодни обноски.
Дано не се обърнем на “Искрено и лично” до края на курса, което е довело до крах на куп други курсове...
И така, от днес съм като Фантомас в главата, обръснах се 0 номер. И напред към задачите, парите чакат да бъдат спечелени. И куп още неща. И поредната есен дойде в живота ми.
Пуснах си THE FATSKINS и си стягам багажа.
От седмица се будя с тази песен, ансамбъл Садко, 1967, Русия...безгрижен бийт от времето, когато не е било престъпление /спрямо хигиената на долните крайници/ да ходиш с гуменки на бос крак, дънки и моряшка тениска и с китара да възвестяваш колко е красив света.
Садко - Для Тебя
Но понеже животът отдавна е загубил своята примамлива невинност, вече да носиш гуменки на бос крак предизвиква само гъбички и ограничени възможности за социални контакти, с кафето върви и тази песен, която ме нахъсва толкова, че мога да отгризна врата на някого.
Sonics - The Witch
Още едно кафе, отварям очи, пак пускам нещо да шуми, обличам се и ...на работа.
Тъпото се оказа, че учебната година пак започна. Вече ми е трети ден, досада, досада.
Вчера си самонаправих забележка да престана да говоря глупости в учителската стая, защото хората ме гледат странно и създавам впечатление на “безхаберен” индивид. А това е нещо кофти за нашето съсловие, как така ще си безхаберен. Падна ми се почивна година, отивам в 7.45, откривам, че няма никой и си ходя.
10 часа на седмица с 13 клас, времето, когато може да станеш истински приятел с учениците си.
Отиваш, те идват, на тях им е криво, нощна смяна, уморени, просто седим по чиновете и си лафим.
И днес така, само дето съм в другата смяна. А после 4 часа с групата ми по английски, която ми напомня малко на кръжок по трудова терапия /на моменти/, но явно това са особеностите на работата със зрели хора в групи. Не знам дали единственият мъж в групата ще изчука нещо до края, не мога да позная.
Аз със сигурност няма да искам, но на него му личи, че копнее за нещо, което да прегъне като топла мекичка със сиренце и медец под крилото си. Интересно, поведението му е безотказна стратегия за жени във възраст 25 +. Културно-интелигентно извисено, със старомодни обноски.
Дано не се обърнем на “Искрено и лично” до края на курса, което е довело до крах на куп други курсове...
И така, от днес съм като Фантомас в главата, обръснах се 0 номер. И напред към задачите, парите чакат да бъдат спечелени. И куп още неща. И поредната есен дойде в живота ми.
Пуснах си THE FATSKINS и си стягам багажа.
