Просто Ивайло Тончев

Нощна смяна. Промъкването по стълбището, което не е осветено, защото някой не е платил тока. И аз отказах, защото не виждам смисъл да плащам, а осветление да няма.
Отключвам, хвърлям чантата, свалям си обувките, влизам в спалнята, пускам силно музика, влизам в хола, лягам на дивана или на земята и така започва моята вечер. Сред познатите неща, уморен, след 12 часа работа, лежа и мисля. За ден като днешния. Скапах се днес.
Сутринта в училището, след 15 в частната школа, набивай, набивай, набивай...
Уморих се. Температурата ми е 37.5, носът ми тече като водопад, главата бие като барабан. А аз съм на дъската, пиша и къртя парици. И си викам, че ако не припадна, вероятно ще живея още. Поне до сутринта.
За да има още един ден като днешния. Всъщност, това било есента, низ от еднакви дни.
Добре, че поне Мр3 плейъра ми ме радва. Плоско извинение за гласовете в главата ми. Но звучат добре.
Заспивам. Лека.