Ивайло Тончев

Огледах се и пак погледнах ръцете си. Бяха сини, посинели.
Не знаех какво да отговоря на ученика, който с ужас в очите ме попита дали не ми е лошо...
Не знаех и какво става, сърцето ми. От няколко дни прещракваше, съчетано с постоянното недоспиване и 14 часов работен ден. Погледнах ги пак. Сини.