Насам на таАам ~
Tuesday, 17. March 2009, 22:34:19
посоки най-различни,
даже някой нетипични
сутрин, обед - денем, вечер
на усмивката - диспечер,
а от тишината, спомен няма
посоки най-различни,
даже някой нетипични
сутрин, обед - денем, вечер
на усмивката - диспечер,
а от тишината, спомен няма
Лека Нощ.....
Sunday, 25. January 2009, 22:48:35
Седя тук и затварям изморените си очи за миг
А в този миг се крие цял един свят - другаде!
Музиката е тиха,
светлината мека и дава само очертания на нещата наоколо,
ароматът е познат до болка,
която всъщност гали сетивата ми.....
Ти си там, стоиш отсреща.....Виждам те за миг и всичко изчезва,
но Aз оставам там!
А в този миг се крие цял един свят - другаде!
Музиката е тиха,
светлината мека и дава само очертания на нещата наоколо,
ароматът е познат до болка,
която всъщност гали сетивата ми.....
Ти си там, стоиш отсреща.....Виждам те за миг и всичко изчезва,
но Aз оставам там!
... Съдбата е винаги по-силна от всички окови ...
Thursday, 13. March 2008, 16:04:43
Без никакъв страх ...
Умирам да те умолявам,
Да не си тръгваш от живота ми
Умирам да те слушам
Да изричаш думи, които никога не казваш повече …
И млъквам
И си тръгваш …
Задържам надеждата, да съм в състояние един ден
Да не крия раните,
Които ме болят само като мисля чете обичам
Всеки ден малко повече от преди …
Колко време ще трябва да чакаме?
Умирам да си те прегърна,
Да ме прегърнеш толкова силно …
Умирам си да те забавлявам
И да ме целуваш, когато се събудиш
Настанявайки се удобно на гърдите ми
Докато не се покаже слънцето …
Изгубвам се в твоя аромат,
Губя се в твоите устни,
Които се доближават шепнейки думички
Съживяващи това бедно сърце …
Днес се запали огън вътре в мен.
Умирам си да те познавам,
Да знам какво мислиш,
Да отворя всички твои врати
И да победя тези бури,
Които искат да ни сломят!
Да срещна погледат в очите ти,
Да пея заедно с теб призори,
Да те целувам докато се износят устните ни …
И да виждам в лицето ти,
Как всеки ден расте това малко семе,
Създавайки и
Мечтаейки, оставя всичко да се случва от самосебеси,
Залавя страха от които се страда …
Умирам си да ти обясня
Това което ми минава през главата …
Умирам да ти обясня
Да усещам всеки ден това влюбване от пръв поглед …
Не искам да знам какво биха мислили останалите!
Не ме интересува какво биха мислили те!
Ако аз съм полудял, нека …
Не ще се откажа от този яростен бяг по неравния хоризонт,
На който блести светлината на слънцето в мен …
Умирам да те умолявам,
Да не си тръгваш от живота ми
Умирам да те слушам
Да изричаш думи, които никога не казваш повече …
И млъквам
И си тръгваш …
Задържам надеждата, да съм в състояние един ден
Да не крия раните,
Които ме болят само като мисля чете обичам
Всеки ден малко повече от преди …
Колко време ще трябва да чакаме?
Умирам да си те прегърна,
Да ме прегърнеш толкова силно …
Умирам си да те забавлявам
И да ме целуваш, когато се събудиш
Настанявайки се удобно на гърдите ми
Докато не се покаже слънцето …
Изгубвам се в твоя аромат,
Губя се в твоите устни,
Които се доближават шепнейки думички
Съживяващи това бедно сърце …
Днес се запали огън вътре в мен.
Умирам си да те познавам,
Да знам какво мислиш,
Да отворя всички твои врати
И да победя тези бури,
Които искат да ни сломят!
Да срещна погледат в очите ти,
Да пея заедно с теб призори,
Да те целувам докато се износят устните ни …
И да виждам в лицето ти,
Как всеки ден расте това малко семе,
Създавайки и
Мечтаейки, оставя всичко да се случва от самосебеси,
Залавя страха от които се страда …
Умирам си да ти обясня
Това което ми минава през главата …
Умирам да ти обясня
Да усещам всеки ден това влюбване от пръв поглед …
Не искам да знам какво биха мислили останалите!
Не ме интересува какво биха мислили те!
Ако аз съм полудял, нека …
Не ще се откажа от този яростен бяг по неравния хоризонт,
На който блести светлината на слънцето в мен …
Завой~
Tuesday, 6. November 2007, 08:18:39
“…реката прави завои
без думи, без пейзаж
чистата мисъл, извира от себе си…”
___________________________________________________________________________
…посоки много, но какво когато знаем, че са грешни?
Какво тогава? Когато не искаш друга, а имаш още толкова много под капака, всякакви, но се са ти бледи, а тази прозрачна?
На, кое да кажа благодаря?
Къде е най-лошото да дойде добро? Или просто След най-лошото всичко изглежда просто по-не лошо и на това сме доволни всеки път? Какви въпроси само - глупави нали? (за какво са ми? Ето и още един!
Сега не се познавам! Утре също не се познавам, не съм се срещал още! Не съм видял изненадата в банята над мивката, същата стара изненада, чиито промени не забелязвам, защото я виждам всеки ден.
А промените са плавни, но сигурни като времето... скучно и монотонно, протича в спрелия въздух с бързите завихрения на цигарения дим, който полепва по пръстите ти, устните, дрехите – облича те в бактерициден слой – Колко параноично или чисто казано от другият ъгъл, сякаш ти си вкопчен в него.
Фагоцитиран по собствено желание – Завит с мисли и въпроси, които отшумяват с тона на „не е честно”, който от време на време отбелязва периодите ти на дишане... на чистият въздух, на пролетта дето отмина и лятото, което надникна в кожата ти, но само за малко, защото Ти го измисли с всичката тази синтетика отново в банята и пак пред огледалото...
и е различно макар всичко да си е същото, но движим се, движим на къде?!
На където ти видят очите е най-уместният отговор, защото нали уж свободният човек следвал желанията си?! (да не викам отново другият ъгъл на гледната точка, защото мисълта ще е грубa) – Неошлайфана и суха, като трясък от будилника, който ти напомня че си закъснял, че си тръгнал, но все още не си стигнал..
А има ли го все още? Искаш ли го – Да! Не искаш да знаеш защо, но когато го имаш – Какво?! Какво от това – спомняш ли си?!
Къде отиваш сега, хъхх на шега ще се срещнем пак в банята и дори, когато не си на себе си пак ще се погледнеш и това всичкото няма да ти направи впечатление.
Така минавал денят и денят, и нощта, напомня колко си добър и колко време имаш да даваш още, колко имаш в себе си, колко си получил от този, онзи и ти е тихо сега... само медни звуци долавя вътрешността ти и ти се доспива... и ми се доспива... как?!?!
Като си легнеш дочуваш друга мелодия. Протича по-бързо от всичко останало, пак като цигарения дим.
И се сблъскваш с близките години – Измиваш си ръцете, за да си сигурен, че това не се е случило иначе няма да можеш да се контролираш, ще стане масивно – иска ти са да не те бърка особено и да не казваш на никого!
Заспиваш!
Заспиваш ли? И как е, как е на сутринта питам? Студени стъкла се забиват в очите ти, изтърка се и среброто от тях, защото е издраскано от историите ти – разпилени, от всеки път, който хвърляш на вятъра в онази памет, там на високо всичко се развява...
Кой ще извикаш за да ти помогне да ги събереш? Кой, когато никой не знае освен ти и Ти?
И какво става, кажи ми какво става, кой да пренебрегне тези неща и този път?
Понякога не се ли изморяват? Не набъбват ли тромаво и тежко? За жалост не се пръскат безжизнени и не издържали, просто угасват и после пак...
Мил си на утр!,Беден и щастлив, високомерен и наказан, чувстваш се пийнал понякога, но трезвен отмерваш детайлите. Млад си, но не си непълнолетен – уморен все пак работиш нали?! Свободен и концентриран, понякога твърд, но приятелски за бога!
Тъжно е и се смеят. Смели, но умират от страх... Луд съм и съм на свобода...
Грижа ме е, но нямам спиране, тук съм и наистина ме няма, за жалост съм в Голяма Грешка и Съжалявам... вдигам една ръка да извикам таксито си, а в другата, дими цигара...
без думи, без пейзаж
чистата мисъл, извира от себе си…”
___________________________________________________________________________
…посоки много, но какво когато знаем, че са грешни?
Какво тогава? Когато не искаш друга, а имаш още толкова много под капака, всякакви, но се са ти бледи, а тази прозрачна?
На, кое да кажа благодаря?
Къде е най-лошото да дойде добро? Или просто След най-лошото всичко изглежда просто по-не лошо и на това сме доволни всеки път? Какви въпроси само - глупави нали? (за какво са ми? Ето и още един!
Сега не се познавам! Утре също не се познавам, не съм се срещал още! Не съм видял изненадата в банята над мивката, същата стара изненада, чиито промени не забелязвам, защото я виждам всеки ден.
А промените са плавни, но сигурни като времето... скучно и монотонно, протича в спрелия въздух с бързите завихрения на цигарения дим, който полепва по пръстите ти, устните, дрехите – облича те в бактерициден слой – Колко параноично или чисто казано от другият ъгъл, сякаш ти си вкопчен в него.
Фагоцитиран по собствено желание – Завит с мисли и въпроси, които отшумяват с тона на „не е честно”, който от време на време отбелязва периодите ти на дишане... на чистият въздух, на пролетта дето отмина и лятото, което надникна в кожата ти, но само за малко, защото Ти го измисли с всичката тази синтетика отново в банята и пак пред огледалото...
и е различно макар всичко да си е същото, но движим се, движим на къде?!
На където ти видят очите е най-уместният отговор, защото нали уж свободният човек следвал желанията си?! (да не викам отново другият ъгъл на гледната точка, защото мисълта ще е грубa) – Неошлайфана и суха, като трясък от будилника, който ти напомня че си закъснял, че си тръгнал, но все още не си стигнал..
А има ли го все още? Искаш ли го – Да! Не искаш да знаеш защо, но когато го имаш – Какво?! Какво от това – спомняш ли си?!
Къде отиваш сега, хъхх на шега ще се срещнем пак в банята и дори, когато не си на себе си пак ще се погледнеш и това всичкото няма да ти направи впечатление.
Така минавал денят и денят, и нощта, напомня колко си добър и колко време имаш да даваш още, колко имаш в себе си, колко си получил от този, онзи и ти е тихо сега... само медни звуци долавя вътрешността ти и ти се доспива... и ми се доспива... как?!?!
Като си легнеш дочуваш друга мелодия. Протича по-бързо от всичко останало, пак като цигарения дим.
И се сблъскваш с близките години – Измиваш си ръцете, за да си сигурен, че това не се е случило иначе няма да можеш да се контролираш, ще стане масивно – иска ти са да не те бърка особено и да не казваш на никого!
Заспиваш!
Заспиваш ли? И как е, как е на сутринта питам? Студени стъкла се забиват в очите ти, изтърка се и среброто от тях, защото е издраскано от историите ти – разпилени, от всеки път, който хвърляш на вятъра в онази памет, там на високо всичко се развява...
Кой ще извикаш за да ти помогне да ги събереш? Кой, когато никой не знае освен ти и Ти?
И какво става, кажи ми какво става, кой да пренебрегне тези неща и този път?
Понякога не се ли изморяват? Не набъбват ли тромаво и тежко? За жалост не се пръскат безжизнени и не издържали, просто угасват и после пак...
Мил си на утр!,Беден и щастлив, високомерен и наказан, чувстваш се пийнал понякога, но трезвен отмерваш детайлите. Млад си, но не си непълнолетен – уморен все пак работиш нали?! Свободен и концентриран, понякога твърд, но приятелски за бога!
Тъжно е и се смеят. Смели, но умират от страх... Луд съм и съм на свобода...
Грижа ме е, но нямам спиране, тук съм и наистина ме няма, за жалост съм в Голяма Грешка и Съжалявам... вдигам една ръка да извикам таксито си, а в другата, дими цигара...
Prozrachen
Tuesday, 22. May 2007, 13:23:41
dobro utro
..
ne mi wredish ne,
obarka me dosta,
ne mislia nikak weche,
tejko mi e i dnes mai
usmihwam se no boli,
boli dori kogato tancuwam
siakash sam sprial
i gledam sweta kak se dwiji,
ne go kazwai taka ...
tezi twoi opasenia ...
samoten sam da,
no ne wijdam towa w ogledaloto
dori i da niama stena
nadali shte premina prez gladkata metalna powarhnost
- studena,
studeno e nawsiakade
a az izchezwam w bellotata na sobstwenite si drehi
zagarnat w oblak ot tejak parfium,
koito krie wsichko ostanalo w men
nedostijim sam w tozi pashkul
i chakam, chakam oshte
mojebi shte chakam dokato wremeto spre,
no chakam da se razpukam i da izliaza,
mojebi sam otnowo,
mojebi silen,
po-hubaw ot dnes,
po-wedar ot snoshti
izcherpan sam, a mojeh da dawam nadejdi, okriliani ot sobstwenite mi fantazii,
nerealni kolkoto i ti samiat iskash da badesh ...
za men,
za horata naokolo,
za teb samia ...
incognito sam az,
edna biala zawesa
leka i wseki polah ia powiawa
wijdam te da, ne se barkam
snimkata niama nishto obshto,
tam pak si skrit zad chernoto staklo
podobno na towa w koeto se blaskam wseki pat misleiki che otrajenieto mi e niakoi, koito
shte hwana za raka no ...
mojebi samo sebesi obicham tolkowa za da stoia oshte tuk,
dawaiki krawta si,
darjeiki na wiarata si
i sam wse oshte tuk,
na tozi protochen i dalag pat
koito az izbrah
po koito nesamneno ... ne bih warwial drug, a patiat kam uspeha?
wse naprawo e
no uwi,
wsichki swetofari sa cherweni na tam,
a tezi na ostanalite posoki
si igraiat s men
i migat kato koledni darweta,
metafora za edin izpusnat moment,
za edin perfecten krag,
edna utroba,
edna forma,
edin rezultat,
praznuwai towa zada si swoboden
triabwa da se otkasna,
da zaspia,
za da ne ubia sebesi otnowo,
pochti se chuwam kak kreshtia
oshte edin magliw spokoen moment
i neiskam nichia milost,
neiskam nichia grija,
neka e istina,
pak neka boli
ostawa mi spomena za men samia
no sam alchen i ne se radwam toku taka na spomeni
- stari snimki sbrachkani ot wremeto, koeto e pogubilo emociata ot tazi laskawa hartia na chiato powarhnost otnowo dolawiam silueta si
a toi mi napomnia kade sam i ot kade sam tragnal,
i wsichko otnowo se
izliwa warhu mi kato lawa i pali, pali moite ostanki weche ne wednaj goreli i neka goriat
a posle razwei prah,
waw wsiaka malka prashinka shte sam az
shte letia na hiliadi malki chastici w nebeto,
shte popadna w dajda,
shte ida na danoto na moreto,
shte pokalna w zemiata,
shte sam chast ot listata po darwetata jadni za slance,
az shte bada nawsiakade
i to tolkowa razprasnat
tolkowa razreden,
che prosto niama da sashtestwuwam
i nikoi niama da me wijda
na kadeto i da se obarne ...
..
ne mi wredish ne,
obarka me dosta,
ne mislia nikak weche,
tejko mi e i dnes mai
usmihwam se no boli,
boli dori kogato tancuwam
siakash sam sprial
i gledam sweta kak se dwiji,
ne go kazwai taka ...
tezi twoi opasenia ...
samoten sam da,
no ne wijdam towa w ogledaloto
dori i da niama stena
nadali shte premina prez gladkata metalna powarhnost
- studena,
studeno e nawsiakade
a az izchezwam w bellotata na sobstwenite si drehi
zagarnat w oblak ot tejak parfium,
koito krie wsichko ostanalo w men
nedostijim sam w tozi pashkul
i chakam, chakam oshte
mojebi shte chakam dokato wremeto spre,
no chakam da se razpukam i da izliaza,
mojebi sam otnowo,
mojebi silen,
po-hubaw ot dnes,
po-wedar ot snoshti
izcherpan sam, a mojeh da dawam nadejdi, okriliani ot sobstwenite mi fantazii,
nerealni kolkoto i ti samiat iskash da badesh ...
za men,
za horata naokolo,
za teb samia ...
incognito sam az,
edna biala zawesa
leka i wseki polah ia powiawa
wijdam te da, ne se barkam
snimkata niama nishto obshto,
tam pak si skrit zad chernoto staklo
podobno na towa w koeto se blaskam wseki pat misleiki che otrajenieto mi e niakoi, koito
shte hwana za raka no ...
mojebi samo sebesi obicham tolkowa za da stoia oshte tuk,
dawaiki krawta si,
darjeiki na wiarata si
i sam wse oshte tuk,
na tozi protochen i dalag pat
koito az izbrah
po koito nesamneno ... ne bih warwial drug, a patiat kam uspeha?
wse naprawo e
no uwi,
wsichki swetofari sa cherweni na tam,
a tezi na ostanalite posoki
si igraiat s men
i migat kato koledni darweta,
metafora za edin izpusnat moment,
za edin perfecten krag,
edna utroba,
edna forma,
edin rezultat,
praznuwai towa zada si swoboden
triabwa da se otkasna,
da zaspia,
za da ne ubia sebesi otnowo,
pochti se chuwam kak kreshtia
oshte edin magliw spokoen moment
i neiskam nichia milost,
neiskam nichia grija,
neka e istina,
pak neka boli
ostawa mi spomena za men samia
no sam alchen i ne se radwam toku taka na spomeni
- stari snimki sbrachkani ot wremeto, koeto e pogubilo emociata ot tazi laskawa hartia na chiato powarhnost otnowo dolawiam silueta si
a toi mi napomnia kade sam i ot kade sam tragnal,
i wsichko otnowo se
izliwa warhu mi kato lawa i pali, pali moite ostanki weche ne wednaj goreli i neka goriat
a posle razwei prah,
waw wsiaka malka prashinka shte sam az
shte letia na hiliadi malki chastici w nebeto,
shte popadna w dajda,
shte ida na danoto na moreto,
shte pokalna w zemiata,
shte sam chast ot listata po darwetata jadni za slance,
az shte bada nawsiakade
i to tolkowa razprasnat
tolkowa razreden,
che prosto niama da sashtestwuwam
i nikoi niama da me wijda
na kadeto i da se obarne ...
| S | M | T | W | T | F | S |
|---|---|---|---|---|---|---|
 November 2009January 2010
| ||||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | ||
| 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 |
| 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 |
| 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 |
| 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | ||
Recent visitors
Try a faster and more secure Web browser. Download Opera
Denislaw is blogging on My Opera
My Opera is a blog and photo sharing community with millions of members. Join now to follow Denislaw's blog and get your own.
WIDGETIZEHelp | Disclaimer | Terms of service | Web analytics powered by HitsLink
