Friday, March 30, 2012 2:19:00 PM
Броях си аз зимите,
после броях и летата.
И някак безследно изгубих се
в незнайният път на нещата.
Потъвах безмълвно във мислите,
обзели ми плътно главата.
А търсех с ръцете си - чистите,
опора, надежда и стряха.
Изпитвах аз нуждата,
но ти дойде, за ръката ме хвана.
Всичко изчезна с усмивката
и аз встъпих в прекрасна промяна.
Звезди в небесата,
с пръсти чертаеме всичките.
И целувки в полята,
слънца в очите, пеят ни птичките.
Но ето че изпадаме с ниските,
в борбата на сърцето и разума.
А морето поглъща ме - плискащо,
докато ме молиш едва да остана.
Не помагат и църквите,
гадателки разни разпитвах.
Ако трябва ще събудя и мъртвите,
на колебание вулканът изригна!
Какви са на сърцето привичките,
къде живее неговата страст?
кой управлява ни чувствата - всичките
и чия е сладката магия на която съм под власт?
30.03.2012.
*
Sunday, March 4, 2012 8:14:54 PM
Аз безкрайно те обичам и не искам никога да спирам в очите твой да се взирам.
През баири и поля, и в сънищата свой все към тебе тичам. Ох, как до болка те обичам.
Когато си отиваш сърцето ми се свива, сякаш пари го небивала коприва.
Но знам че аз на устните ти съм се запечатал, като свещен духовен обитател.
Не ще да спра да искам силно Теб до края на небето или дълбините на морето.
04.03.2012.
*[/B][/I]
Wednesday, January 18, 2012 10:24:09 PM
Имам си една мечта,
да те хвана леко за ръка.
И през пролетта красива,
светлини и смях да ни заливат.
Да те отведа далече,
нощта да ни застига вече.
Ще те прегърна и целуна по главата,
докато гледаш с мен във небесата.
Чертаем със ръце звездите,
разливайки любов от дълбините.
А нощен вятър гали ни лицата,
очите, плуващи слънца са.
В зелената трева легни до мен.
Положи глава, спокоен, извисен.
Знам със Теб че мога да летя,
така и ще изчезнем - две тела с една душа.
18.01.2012.
*
Saturday, December 17, 2011 12:21:17 AM
Целувам те.
Бих се разтопил от радост през нощта,
както две сълзи попиват
и принасят ме в съня.
На сутринта ме връща слънцето,
по устните ти нежно, аз все още спя.
Прокарвам плахо пръсти
и галя твоята коса.
Нека да остана.
За мен си истинска мечта,
като в градина пълна с пролетни цветя.
Преливащи нюанси във очите ми
и по цялата земя.
Дори и леко тъжен,
без Теб не бих,
не мога да се спра.
Най-тихото пиано свириш
и не чувам нищо друго,
само любовта.
17.12.2011.
*
http://www.youtube.com/watch?v=oyrn9uZ7rIQ&feature=related
Sunday, December 11, 2011 9:43:36 PM
You are My Wonderland.
You appered & colored all my tears like the rainbow!
From then on the Sun never sets
unless we`re watching it both
11.12.2011.
*
Monday, November 28, 2011 9:37:54 PM
I wanna be ... with You
running on the hills,
hug You on a shore,
wake up in the rising sun,
in a sudden summer storm kissing raindrops on your nose,
sleeping on your chest,
look at You at night,
playing with the snow,
hiding in the woods,
staring at the night sky while holding your hand,
doing your breakfast tea,
cheer you up at the end of a hard day,
washing Your hair,
saying those words when our eyes meet in a special moment ...
28.11.2011.
*
Thursday, November 24, 2011 11:22:49 PM
Стоя зашеметен ... ти си като
пролет всеки път.
Като вино,
сладко и тежко.
Върти света ми,
в един поглед.
Никога подготвен за тази вълна,
изпитвам чистата сладост,
да се издигам на върха й!
23.11.2011.
*
http://www.youtube.com/watch?v=Y-qJu20do0o&fb_source=message
Thursday, November 10, 2011 11:45:31 PM
Коридорен кикот отеква по нашите разлюбени устни,
толкова чакали да се срещнат отново.
На чай или нар не знам, но щом са твои - те са винаги вкусни
и не искам да липсват, искам ги скоро!
Да са близо, тъй топли, грижовно шептейки ми думи,
които на сън съм мечтал да говоря.
И да гледам очите ти мили, на момента вълшебно отблеснали.
Как да заспя? Как мойте очи да затворя?
11.11.2011.
*
Wednesday, November 2, 2011 11:56:09 PM
...от мига в който си стиснахме ръцете, аз спрях да усещам твърдата земя под краката си. Не съм сигурен, предварително ли бях решил, но потънах в Теб! Както старо корито, продънено - попива топлата, синя, морска вода и намира своето място в непрогледния шир. Където звездици напомнят очите ти, за миг уловени от полъха на нежна магия. Тихо докосване на пръсти в тълпата.
...и запазихме спомена! С него живях дни и седмици. Возих го по влакове, криех го по гари от другите, чуждите - те нищо не разбраха. А през това време лицата ни грееха по-често от улики за искрени чувства - никога не изказани, някак неопределени. Но истински случващи се, разплетени в телефонни нюанси най-често вечер ... твърде често на последък. Така започнахме с "Липсваш ми" - думи които аз свързвах със самотният страх, но всъщност всички болки са сладки отенъци на чистите мисли или радостните сълзи.
...понякога бъркам се и сменям посоката. Защо ли така съм свикнал, да получа всичко от самото начало? Без дори да знам къде съм тръгнал, къде ще стигнем, кога?! Защо изпадам в тази непосилна за разума наркоза, подтикваща към абстинентност? И ако я излекувам по познатият първичен начин - не, не бих бил щастлив! Както тялото държи душата, аз трябва да запазя това което си Ти за мен, още от самото начало. Инъче ще го разпилея от високо, твърде рано...
- Бих искал да имаме време ... ще останеш ли?!
30.10.2011.
*
[/ALIGN]
Sunday, October 16, 2011 6:20:44 PM
...a bit I bite to buy my bright being!
16.10.2011.
*
My Opera
