My Operaиз "лични съобщения" 01.09.2010
Friday, September 3, 2010 4:01:23 PM
Oнази вечер те сънувах...беше мразовита зима във време като социализма и бях тръгнал някъде на път пеша, дълъг път - пустуш сняг и сиво, стигнах град като София сякаш беше, но празна...Студ и студ влязах в един мизерен вход на завет и ти влезе след мен, усмихна се едва и каза хайде горе е топло, утре ще продължиш. Прибра ме в оскъдното жилище, спах на пода в коридора, беше топло, тапетите бяха загнили и олющени...все още помня жълтеникавата шарка. Сутринта станах в коридора имаше муха, изтегнах се и подскочих към тавана, скокът беше бавен, като да се движиш във вода и когато главата ми опря мазилката там си и останах - левитиращ и усмихнат! Вътрешно бях радостен и същевременно някак гузен в този момент ти дойде в коридора, не те видях - усетих те само.Чух как затай дъх, нищо не каза и пак се прибра в кухнята. Аз слязах от там някак виновен и отидох в кухнята, там гледахме през прозореца. Тишина, мълчание и снега отвън с някакви ръждиви детски катерушки. Изведнъж ти каза - "Все едно нищо не съм видял, ти ела да видиш!" Заведе ме в другата стая. Там беше сумрачно с розовикави стени може би ... до стената имаше много висок стол а на него дете, бебе...но то някак имаше много малко тяло изглеждаше страшно. Не помръдваше, просто стоеше и гледаше стената пред него. На тази стена имашe залепена, черно-бяла снимка на мъж,za който ти каза че това е баща ти. На тези ти думи детето се засмя.После излязохме от там. Запътих се да си тръгвам но ти ме спря и ми подаде нещо, каза "вземи го"...това беше някакъв клин вълнен и черен. Докато го гледах изненадан, ти вече обуваше същия, спомена че навън е много студено! Тръгнах си.
Много странен показателен и пълен с образи сън, реших че искам да ти го разкажа
Много странен показателен и пълен с образи сън, реших че искам да ти го разкажа
