My OperaМислех си преди да легна
Monday, October 3, 2011 11:11:47 PM
Сега домът тъй тих и празн е,стените любопитно се оглеждат в мен.
А на вратата твоят дъх останал е,
сякаш още те усещам покрай мен.
Където устни се докосват, шепнат си спокойно -
"До скоро и почакай ме, до следващият път!"
Ръцете трепнат а сърцето бие бойно.
Ти пося надежда в нежен, малък стрък.
Споменът така отеква, чаши с вино леко се редят.
А леглото пази малка тайна - спал си тук.
Постелята попила е очите ми от снощи с радост що сълзят,
но това е просто спомен, отлетял е като странeн звук.
Знам, сега заспиваш вкъщи, приятно уморен
и няма нужда да тъгувам - аз съм в сладък плен.
Туй значи истински и много, прави ме въодушевен,
че си най-вълшебен приятел от съдбата отреден!
02.10.2011.
*
