Denislaw PanGestrow

Без никакъв страх ...
Умирам да те умолявам,
Да не си тръгваш от живота ми
Умирам да те слушам
Да изричаш думи, които никога не казваш повече …
И млъквам
И си тръгваш …
Задържам надеждата, да съм в състояние един ден
Да не крия раните,
Които ме болят само като мисля чете обичам
Всеки ден малко повече от преди …
Колко време ще трябва да чакаме?
Умирам да си те прегърна,
Да ме прегърнеш толкова силно …
Умирам си да те забавлявам
И да ме целуваш, когато се събудиш
Настанявайки се удобно на гърдите ми
Докато не се покаже слънцето …
Изгубвам се в твоя аромат,
Губя се в твоите устни,
Които се доближават шепнейки думички
Съживяващи това бедно сърце …
Днес се запали огън вътре в мен.
Умирам си да те познавам,
Да знам какво мислиш,
Да отворя всички твои врати
И да победя тези бури,
Които искат да ни сломят!
Да срещна погледат в очите ти,
Да пея заедно с теб призори,
Да те целувам докато се износят устните ни …
И да виждам в лицето ти,
Как всеки ден расте това малко семе,
Създавайки и
Мечтаейки, оставя всичко да се случва от самосебеси,
Залавя страха от които се страда …
Умирам си да ти обясня
Това което ми минава през главата …
Умирам да ти обясня
Да усещам всеки ден това влюбване от пръв поглед …
Не искам да знам какво биха мислили останалите!
Не ме интересува какво биха мислили те!
Ако аз съм полудял, нека …
Не ще се откажа от този яростен бяг по неравния хоризонт,
На който блести светлината на слънцето в мен …