My OperaЗдравей...
Tuesday, September 27, 2011 10:13:56 PM
...на предната вечер посетих градът Ти.
Отново съм влюбен, очарован и запленен от този мечтателски дух, който открих в себе си. Дух на топлина, спокойствие и вълшебна младост, във очите на нощта.
Твойте очи, така мирни и благи. Предразполагащи цялото ми същество, докато ме гледат нежно, едва споглеждат се с мен...
Нощта привърши, но душата ми не спи! Будува по Тебе и копнее по спомена от преди малко. Как ръцете неволно се докосват, как дъхът ти се разлива по мен и как потъвам в Теб - невидимо дълбоко и толкова меко, сякаш винаги там съм отсядал.
Какво си ти светло човече? Безспирно те искам да радваш сърцето ми така... А не мога да го кажа, не трябва!
Затова на сутринта, тук седнъл съм. Между хора непознати, стоя и пиша на малък къс хартия. Пиша мислите си тъй блаженни! Каращи дъхът ми да примира и от благодат застава една сладка буца в гърлото ми, която не искам да преглътна, не искам да разтопя с потеглянето на влака ми за вкъщи, малко по-късно. Малко по-късно във времето, тъй ценно!
Доплака ми се сега, но от радост и се усмихвам с пълни очи. Медени сълзи капят малкото листче на което пиша. Хората на отсрещните маси ме поглеждат очудено, а аз мога да им пожелая някога да се почувстват така!
Един тих връх на емоционалното ми съществуване, градящо прекрасните спомени и едно истински откровено, простичко приятелство.
Искам да те прегърна в мълчанието си, искам и там да останем , още малко поне!
Моето малко сърце свети от благодарност към Теб...
18.09.2011.
*[/I][/ALIGN]
Отново съм влюбен, очарован и запленен от този мечтателски дух, който открих в себе си. Дух на топлина, спокойствие и вълшебна младост, във очите на нощта.
Твойте очи, така мирни и благи. Предразполагащи цялото ми същество, докато ме гледат нежно, едва споглеждат се с мен...
Нощта привърши, но душата ми не спи! Будува по Тебе и копнее по спомена от преди малко. Как ръцете неволно се докосват, как дъхът ти се разлива по мен и как потъвам в Теб - невидимо дълбоко и толкова меко, сякаш винаги там съм отсядал.
Какво си ти светло човече? Безспирно те искам да радваш сърцето ми така... А не мога да го кажа, не трябва!
Затова на сутринта, тук седнъл съм. Между хора непознати, стоя и пиша на малък къс хартия. Пиша мислите си тъй блаженни! Каращи дъхът ми да примира и от благодат застава една сладка буца в гърлото ми, която не искам да преглътна, не искам да разтопя с потеглянето на влака ми за вкъщи, малко по-късно. Малко по-късно във времето, тъй ценно!
Доплака ми се сега, но от радост и се усмихвам с пълни очи. Медени сълзи капят малкото листче на което пиша. Хората на отсрещните маси ме поглеждат очудено, а аз мога да им пожелая някога да се почувстват така!
Един тих връх на емоционалното ми съществуване, градящо прекрасните спомени и едно истински откровено, простичко приятелство.
Искам да те прегърна в мълчанието си, искам и там да останем , още малко поне!
Моето малко сърце свети от благодарност към Теб...
18.09.2011.
*[/I][/ALIGN]
