Denislaw PanGestrow

Леко истинска типична -
във мъглата става мрак,
тази вяра утопична
ме измъчва нощем пак.

За усещане неземно,
където тъй си благ и Ти.
А душата се окриля,
някак иска да лети!

Над земята се издига
трепне бързо, сякаш в такт
и изпълва с чиста сила всеки мой съдбовен знак.

Но събуждам се спокойно,
времето така върви.
И към мен е благосклонно,
че познавам някой - точно Ти!

13.09.2011.

*