Denislaw PanGestrow

Коридорен кикот отеква по нашите разлюбени устни,
толкова чакали да се срещнат отново.
На чай или нар не знам, но щом са твои - те са винаги вкусни
и не искам да липсват, искам ги скоро!
Да са близо, тъй топли, грижовно шептейки ми думи,
които на сън съм мечтал да говоря.
И да гледам очите ти мили, на момента вълшебно отблеснали.
Как да заспя? Как мойте очи да затворя?

11.11.2011.

*