Denislaw PanGestrow

Броях си аз зимите,
после броях и летата.
И някак безследно изгубих се
в незнайният път на нещата.

Потъвах безмълвно във мислите,
обзели ми плътно главата.
А търсех с ръцете си - чистите,
опора, надежда и стряха.

Изпитвах аз нуждата,
но ти дойде, за ръката ме хвана.
Всичко изчезна с усмивката
и аз встъпих в прекрасна промяна.

Звезди в небесата,
с пръсти чертаеме всичките.
И целувки в полята,
слънца в очите, пеят ни птичките.

Но ето че изпадаме с ниските,
в борбата на сърцето и разума.
А морето поглъща ме - плискащо,
докато ме молиш едва да остана.

Не помагат и църквите,
гадателки разни разпитвах.
Ако трябва ще събудя и мъртвите,
на колебание вулканът изригна!

Какви са на сърцето привичките,
къде живее неговата страст?
кой управлява ни чувствата - всичките
и чия е сладката магия на която съм под власт?

30.03.2012.

*