из "В името на розата"
Saturday, December 12, 2009 1:26:28 PM
Всяка твар - рече той, - била тя видима или невидима, е светлина, доведена в битието от Създателя на светлините. И тази слонова кост, и този оникс, и златото, и камъните, които ни заобикалят, са светлина, защото аз усещам че те са благородни и красиви, че съществуват според собствени закони за пропорция, че се различават по род и вид от всички останали родове и видове, че се определят от своето число, че не изменят на своя ред, че търсят полагаемото им се място според собствената си тежест.
И тези неща ми се разкриват толкова ясно, колкото по-скъпоценна е по своята природа материята - светило по Божията сила, - която гледам; та нали, ако трябва да стигна до величието на причината - недостижима в своето съвършенство - от величието на следствието, нищо не ми говори по-ясно за величието на Божията първопричина от подобно великолепно следствие като златото или диаманта; та нали за нея ми напомнят дори такива неща като тора и насекомото! И когато в тези камъни долавям такива възвишени неща, душата ми плаче, тръпнеща от радост, не от земна суета или обич към богатството, а от най-чиста обич към непричинената първопричина.
Думите на Абат Абон;
Умберто Еко, "В името на розата"









