Tuesday, July 15, 2008 11:09:56 AM
Събуждаме се рано, а вече е жега. Мисля си дори, че ако не бях се събудил, мога да се задуша в палатката. Събираме багажа и тръгваме. Веднага на пътя ни посреща табела ''Тракийска гробница''. Докато Ники си смазва веригата, аз отивам да се потопя в тракийското ни минало. Гробницата е уникална, голяма и красива. Човека който ме посреща разказва подробно и увлекателно, нямало много туристи тази година ми казва и това е само в мой плюс сега, защото той умира да говори на някого. Правя бързи снимки и се връщаме на пътя. Ако изключим поредния инцидент с един галфон, който караше камион и едва не ме смачка не спазвайки предимството ми, пътя до Бургас беше ОК. Всъщност за да бъда честен ще кажа, че краката ми трепереха до обяд заради този инцидент. Беше за затвор това, което направи и му го казах, но шофьорския му мозък едва ли вдяна нещо, освен може би поздравите за майка му, които щедро изпратих. И така ето ни в Бургас- прекрасен слънчев град, с много хубави и усмихнати девойки по улиците. Хапнах традиционна цаца в Морската градина, а Ники пи капучино. Снимахме се на куфара на гарата, а после на главната чудесни, услужливи, мургави люде ни предлагаха пачки с долари. Учтиво отвърнахме, че си имаме вече достатъчно пари и отказахме на тези мили спонсори. Какви чудесни хора има по света и как само се грижат за странниците... Тук вече с табелките всичко е наред и ние бодро се отправяме към Созопол. Опустошихме една джанка по пътя, отправяйки отново благодарствени молитви към St. Janck. Това е една история от първото ни голямо каране, което беше до Копривщица- 120км. Тогава не познавахме пътя и останахме в жегата по едни баири без вода дълго време. Спаси ни една узряла джанка край пътя, на която от тогава се кланяме всеки път щом минем оттам. В Созопол ни посреща пъстра фиеста от лятно настроение. Запленен явно от нея Ники предложи да останем тук за няколко дни и така сега пиша тези редове излегнат в удобната квартира на пъпа на Стария град. Айде стига ви толкова, че трябва да отивам на плаж...
дистанция: 64,29
автор: Георги Стоев
Tuesday, July 15, 2008 11:09:02 AM
Страх ме е от високото. Винаги съм се учудвал на алпинисти и катерачи, как го правят. Особено с тези палатки, които разпъват посредата на скалата на стотици метри над пропаста. Но този етап за нас беше точно същото изживяване. Пътя Варна - Бургас е адски натоварен и много тесен. Тежки тирове, автобуси и коли от всякакъв калибър, с най- често зле настроени към нас шофьори. Чувстваш се като асфалтна въшка, която само пречи. За културата на българина и в частност на животното наречено ''шофьор'' не ми се говори. Чувството, че живота ти зависи от трепването на ръката на такъв човек не е никак приятно. Но... друг път няма, така че стискаме зъби и напредваме. Жегата и това, че само качваме допълнително усложняват нещата. Караме по ръба на асфалта върху бялата линия, почивките пак са на ръба, там пием вода и там спираме да обсъдим каквото имаме. Целия ден сме на ръба. Колите и камионите минават на сантиметри от нас, опушват ни, свиркат ни (често казано незнам на какви болни чувства е изява това, но не е поздрав повярвайте). Направихме една голяма почивка в Обзор, където всичко ни е добре познато от едно ''море'' през 2004г. и отново ''на ръба''. Минахме над 100км така и по тъмно разпънахме палатките в едно старо лозе зад Винпром Поморие, за радост на местните комари.
дистанция: 101,38
автор: Георги Стоев
Tuesday, July 15, 2008 11:08:17 AM
На сутринта се събудих от проливния дъжд навън. Явно тръгването се отлагаше и затова оставих Ники да спи. Но дъжда спря след час и нагрятия асфалт изсъхна бързо. Така, че се приготвяме и напред към Варна. Имахме желание да видим Аладжа манастир по пътя и катерихме здраво до него. Но... вход 5лв, някакси е неуместно висок за това удоволствие. Неприятните емоции се подсилиха допълнително и от това, че Ники спука гума. За втори път вече откакто тръгнахме. Сменяме гумата и водим разговор за разните министерства, които стопанисват мястото и колко ли са се ояли вече. Продължаваме и навлизаме в кв. Виница. Лудница от коли, недодялани шофьори, прах, дупки и изхабени нерви бележат минаването ни оттам. Във Варна отново грешни или липса на табели ни бавят и изнервят допълнително. Незнам защо, но не го обичам този град, а явно е и взаимно. Вече се стъмва когато излизаме на магистралата за Бургас. Катериме яко в продължение на километри, а и аз не съм ял отдавна и ми е още по- трудно. Бързаме да излезнем от магистралата, защото там няма как да разпънем палатките- отстрани има мрежа. Най- после... край, излизаме, а и качването свършва. Пазаруваме бързо в с.Приселци и на няколко километра от него намираме чудесно място, сред огромно поле вляво от пътя. Почти по тъмно разпъваме палатките във високата трева. Тихо е и няма никой наоколо.
дистанция: 59,10
автор: Георги Стоев
Tuesday, July 15, 2008 11:07:14 AM
Наспахме се много спокойно и в 9ч сме на входа на резервата. Струва си да се посети определено. Вижте снимките, няма смисъл да описвам. На тръгване се заприказвахме с жената на касата и с охраната- двама невероятно симпатични и сладкодумни хора, особено той. Разговорът беше особено полезен за мен, като биолог и ми върна надеждата, че не всичко е изгубено за нашата природа. Продължаваме към Калиакра. По пътя огромни перки ловят енергията на вятъра и създават едно особено усещане когато си близо до тях. Самата крепост вече ни е малко скучна, Ники е прав, че обиколихме всички камъни в България. Докато той провежда един от безкрайните си традиционни разговори по телефона, аз обикалям музея, разпитвам и снимам. Интересна е историята на нашите земи, казвам си за пореден път, че ще си препрочета старите учебници като се върна. Необезпокоявани стадо делфини лови риба долу в морето. Прекрасни същества, правят високи скокове и е удоволствие да ги наблюдаваш, особено така отгоре. В Балчик намираме квартира при едни добри хора и въпреки странните ''вуду'' кукли по стените се наспахме и починахме добре.
дистанция: 59,39
автор: Георги Стоев
Tuesday, July 15, 2008 11:06:26 AM
Аз отново съм подранил. Час и половина преди 16ч съм в Шабла и засядам на една пейка с надеждата да прихвана някакъв безжичен интернет наоколо. Уви без успех. Ники е точен. Наблизо има един турбомагазин с невероятно енергийни тарталетки и други вкусотийки, специален дар от боговете за колоездачите. Поемаме към фара на Шабла и по крайбрежния път, напълно пуст от коли напредваме към Камен бряг. Около пътя е пълно с помпи и огромни варели в които се събира бг-петрол. Спокойно ...световната петролна криза няма да ни повлияе. Петрола се излива дори покрай пътя в малки локвички от черно злато. Духа силен насрещен вятър, който почти ни спира, но вече сме така ''влезнали в пътя'', че това е дреболия за нас. Относно ''влизането в пътя''- това става някъде още на втория ден, когато преспиш на палатка и започнеш да се отърсваш от нуждата от телевизор всяка вечер. Когато си миеш лицето и зъбите на селската чешма на мегдана и се къпеш на някой водопад. Когато мажеш филия седнал на плик пред палатката във високата трева и това е най- чаканата и вкусна вечеря на света. Когато една чешма по пътя е най- ценния дар след километри на жега и прах. Знам, че ако ме види така Кристина (бившата) ще ме анатемоса за вечни времена, но то и затова тя си гони кариерата по разни фирми и не е с мен сега. Така, че влезнеш ли в пътя нещата стават истински, преставаш да обръщаш внимание на маловажните неща и общо взето си е един вид философия. Философията на колоездача крос-кънтри или на чергарите по душа ако щете. През дългите години на участието ми във ФотоФорум, доста места в България са се запечатали в главата ми от снимки на различни фотографи и едно от тях е Камен бряг. Така че спираме там и понеже е късно оставяме разглеждането на "Яйлата" за другия ден. Бивак правим на една тераса над морето с невероятна гледка- зад нас безкрайно поле, а отпред спокойното море. Кой да знае, че на другата сутрин ще разберем как древни хора са харесали това място за своите гробници и скални жилища с главозамайващи гледки пред тях.
дистанция: 41,88
автор: Георги Стоев
Tuesday, July 15, 2008 11:05:24 AM
На сутринта събираме бързо палатките, хапваме и тръгваме. Вече всичко е стиковано, не губим време. Палатките се разпъват и събират все по- бързо. За огромно наше съжаление пътя е кошмарен, най- лошият по който съм карал някога и то през целия ден почти. Дори ми е трудно да го нарека път. Искахме да съкратим 10на км и да минем напряко през селата, вместо през Кардам за Дуранкулак, но се оказа лошо решение. Измъчихме се, спускаш се на спирачки и караш между огромни ями, а за качванията да не говорим. И всичко това в яка жега и без чешми по пътя. Добре, че селата са през 5-6км и дългата ръка на бутилиращия завод в Девин стига и до тук. Измъчени но окрилени от близоста на морето пристигаме в Дуранкулак- най северната точка на българското черноморие. Там обаче няма камери и репортери, които да очакват потните герои. Няма дори и квартири, според усмихнатата магазинерка на площадчето. Изпраща ни в с.Крапец, на юг, където имало хотели и хубав къмпинг. Плановете ни са да се разделим за два дни. Не заради ужасното ми чувство за хумор или заради това, че Ники не може да става рано сутрин. Просто той има уговорка с приятели да се видят на концертите в Каварна станала притегателен център за всички метъл-фенове през тези дни. А аз като по- улегнал човек искам да си почина и да се топна в морето. В с.Крапец не ми хареса, но успях да се изкъпя, да изпера събралите се потни дрехи и дори да отида на плаж (към 3км ходене в жегата). И така на 7 Юли се срещнахме отпочинали и заредени с енергия в Шабла.
дистанция: 76,49
автор: Георги Стоев
Tuesday, July 15, 2008 11:03:59 AM
Наистина Мадарския конник е нещо, което изпълва душата с благоговение, а крепоста над него предлага рядко красива гледка. Усещането че летиш и виждаш половин България отгоре е невероятно. Искам да отбележа обаче, че тези светини не се охраняват изобщо (както и другите които посетихме досега), което е престъпно нехайство от страна на държавата. Направихме страхотни снимки и на другата сутрин продължихме към Добрич. Искахме да видим обаче и другата стара столица Плиска и затова минахме през емблематичния Каспичан. Пътя е хубав и скоро пристигаме. Плиска е с по- добре запазени стени, по- високи са и изобщо всичко изглежда някак по- уредено. Археолози разкопават и номерират камъните. А точно когато си тръгвахме се изсипа автобус с руски туристки, на които нямаше време да обърнем внимание. Продължаваме напред. В Нови Пазар попадаме на циганета с огромни стари колела, които са възхитени от нас и от това, че ''идваме чак от Софя''. Предлагат ни да ни покажат пътя за Добрич през село Памукчи и караха с нас в жегата на лошите си колела чак до там- 5 км. В с.Преселка спряхме да се разхладим с нещо от магазинчето на площада. Излизайки навън с паста и лимонада в ръце около мен се изсипаха десетина мръсни, съвсем дребни и миришещи ужасно мургави деца. Обиколиха ме и зяпнаха в ръцете. Ужасно е. Как може в държава в Европа в 21век да има подобна мизерия. Наблюдавам с едно око багажа и се чувствам като проклет американски турист в Африка. Ники разумно се настани на една пейка отстрани, а след малко жената от магазина излезна и ги изгони. Пътя до Добрич ще запомня с ужасния асфалт, селата в които не се говори на български, но хората са си пак вежливи както досега, адската жега и безкрайните добруджански ниви. В града пристигнахме сравнително късно, напазарувахме и въпреки липсата на табели, по чудо намерихме правилния изход от града. Настъпихме яко педалите, за да се отдалечим максимално, преди да се е стъмнило и намерихме чудесно място за палатките близо до пътя, край една слънчогледова нива. Пуснахме отново едно стопче да мига отпред цялата нощ и спахме необезпокоявани.
дистанция: 112,36
автор: Георги Стоев
My Opera
