GN Team

Признавам си с голяма мъка се разделихме с Търново и с удобствата на квартирата. Препоръчвам я на всеки, хазяите са чудесни хора и за 35лв за двойна стая имахме всички удобства, включително Интернет и климатик. Намира се на ул. ''Гурко'', тел. е 0888001230 a сайта е www.hotelpashov.com. И така поехме отново по стръмния път. Печеше ужасно силно слънце и с мъка въртяхме педалите. Отбихме се в Арбанаси, но за малко и почти нищо не видяхме. Идеята ни беше да стигнем до Велики Преслав, но не по главния път, защото е много натоварен, а през Стражица и Попово. Незнам лошо ли избрахме пътя или какво, но деня беше много каръшки. До Стражица карахме чудесно по малки тихи пътища, а и самия град ни хареса. Хапнахме пред едно магазинче, докато един циганин пред нас надуваше автомобилна гума с уста (и успя да я надуе цялата). Дали това беше знамение незнам, но на 2км от града Ники спука гума и това ни забави. Едни чичковци ни упътиха за най- лесния път до Попово и според мен си направиха майтап с нас, защото качвахме към 5-6км зверски по техния ''лесен'' път. После Ники си стъпи върху очилата при едно спиране за почивка и ги счупи...абе изобщо лош ден. Стана така, че и нощта беше също така тревожна. Намерихме място за палатките в една царевична нива и за да не бастисваме царевиците, ги разпънахме едва на 3-4 метра от черния път. За да се застраховаме от това, да се събудим в топлите прегръдки на някой трудолюбив комбайн оставихме стопчетата на колелата да светят цялата нощ в двете посоки на пътя. Все пак спахме спокойно, въпреки силните асоциации на нашето положение с някои произведения на Стивън Кинг и филма ''Следите''.