GN Team

Интересно преживяване е, като се събудиш сутрин в палатката си и тръгнеш да излизаш от нея, срещу себе си да видиш църква. Но още по-интересно е в 2:30 през нощта да се събудиш в същата тази палатка и да осъзнаеш че вали дъжд... вътре!!! Наложи се посред нощ всички комарници и незатворени изходи да бъдат запечатани я по стандартния начин с цип, я с някое пликче, понеже някои ключови елементи от палатката ми останаха забравени в София. Но ако се абстрахираме от тези неща, спането беше спокойно и приятно. На сутринта още беше мокро и трябваше да отложим тръгването си с няколко часа, докато изсушим измокрените си дрехи и палатки. Тръгнахме към 11:00 от църквата и с помощта на напътствията на един местен, стигнахме до музея на Велики Преслав, който е съвсем близо до крепоста. Там отвориха за нас един доста внушителен трезор, в който имаше 3 витрини с изложени в тях ценни находки, намерени при разкопките в старата столица. Имаше наистина уникално красиви предмети, като гердани, обеци, гривни и други бижута с впечатляващо прецизна изработка. Имаше дори старинни медицински инструменти, както и много български и византийски печати, с които са се подпечатвали важни документи и кореспонденции. Извън трезора беше не по-малко интересно. Предметите изложени в този музей си заслужава да бъдат видяни. Наистина това беше едно от най-интересните места, които посетихме. След повече от час разглеждане на музея минахме през самия град Велики Преслав, за да обядваме набързо, след което потеглихме по пътя към Мадара. А самия път беше просто отвратителен. Рядко сме карали по толкова разбит асфалт. Разбира се и жегата беше на ниво. По едно време видяхме на пътя табела на която пишеше "Аул на Хан Омуртаг - 1км". Решихме да го посетим. Карахме повече от 1км по ужасен черен път по който имаше локви големи като езера. Дори за момент се усъмнихме, че може да сме стигнали до морето, но уви, просто поредната грамадна локва. Самия аул беше обрасъл с буйна растителност, но все пак беше интересен, както може да се види на снимките. За съжаление, ако някой реши да посети това място, причината най-вероятно няма да е историческата забележителност, а по-скоро чудесното off-road изпитание по пътя в което оцеляват само най-добрите. Е, имаше и една хубава чешма, от която си напълнихме вода и после потеглихме отново по пътя. На 10км от Мадара се качихме най-сетне на хубав път, а малко след това, към 16:00, противно на всички очаквания се заоблачи и започна да вали лек дъжд. Тъй като си мислехме, че ще завали по-сериозно, известно време се крихме в една автобусна спирка на завод ''Хан Омуртаг''. Като видяхме, че няма да вали сериозно, тръгнахме към крайната си цел, която беше съвсем близо. Най-накрая стигнахме до Мадара, а няколко километра по-нагоре и до хижата в която трябваше да отседнем. Там ни посрещна най-киселия хижар на планетата, който не си падаше много по членоразделните изрази, а наблягаше повече на неразбираемо мърморене, сумтене и мръщене. Може би беше пратен от миналото, когато човек е живял в пещерите и се е бил със съблезъби катерици. Това предположение се покрепя и от факта, че според него това в хижата да има баня въобще не е задължително, но то и в пещерите не е имало баня, пък хората са оцелявали, така че какво се оплакваме.... В крайна сметка решихме, че след 3 дни каране по ужасните жеги и спане на палатки (в които също няма баня), може би ще е по-добре да оставим този мил човечец сам със сапунените му сериали, на които обръщаше повече внимание отколкото на нас и да си намерим нещо по-добро от мухлясалата дупка каквато е хижа "Мадарски конник". Така и направихме. Изнесохме се 10 минути след като се бяхме нанесли и на по-малко от километър от тази помийна яма наречена "хижа" намерихме приличен къмпинг, където си взехме бунгало, изкъпахме се, наспахме се и си дадохме един ден почивка за да си изперем дрехите, да си заредим телефоните и батериите и разбира се, да разгледаме самия Мадарски конник. Вече сме минали 600км от началото на пътешествието и до морето ни остават още 2 етапа.