GN Team

Аз отново съм подранил. Час и половина преди 16ч съм в Шабла и засядам на една пейка с надеждата да прихвана някакъв безжичен интернет наоколо. Уви без успех. Ники е точен. Наблизо има един турбомагазин с невероятно енергийни тарталетки и други вкусотийки, специален дар от боговете за колоездачите. Поемаме към фара на Шабла и по крайбрежния път, напълно пуст от коли напредваме към Камен бряг. Около пътя е пълно с помпи и огромни варели в които се събира бг-петрол. Спокойно ...световната петролна криза няма да ни повлияе. Петрола се излива дори покрай пътя в малки локвички от черно злато. Духа силен насрещен вятър, който почти ни спира, но вече сме така ''влезнали в пътя'', че това е дреболия за нас. Относно ''влизането в пътя''- това става някъде още на втория ден, когато преспиш на палатка и започнеш да се отърсваш от нуждата от телевизор всяка вечер. Когато си миеш лицето и зъбите на селската чешма на мегдана и се къпеш на някой водопад. Когато мажеш филия седнал на плик пред палатката във високата трева и това е най- чаканата и вкусна вечеря на света. Когато една чешма по пътя е най- ценния дар след километри на жега и прах. Знам, че ако ме види така Кристина (бившата) ще ме анатемоса за вечни времена, но то и затова тя си гони кариерата по разни фирми и не е с мен сега. Така, че влезнеш ли в пътя нещата стават истински, преставаш да обръщаш внимание на маловажните неща и общо взето си е един вид философия. Философията на колоездача крос-кънтри или на чергарите по душа ако щете. През дългите години на участието ми във ФотоФорум, доста места в България са се запечатали в главата ми от снимки на различни фотографи и едно от тях е Камен бряг. Така че спираме там и понеже е късно оставяме разглеждането на "Яйлата" за другия ден. Бивак правим на една тераса над морето с невероятна гледка- зад нас безкрайно поле, а отпред спокойното море. Кой да знае, че на другата сутрин ще разберем как древни хора са харесали това място за своите гробници и скални жилища с главозамайващи гледки пред тях.

дистанция: 41,88