GN Team

Страх ме е от високото. Винаги съм се учудвал на алпинисти и катерачи, как го правят. Особено с тези палатки, които разпъват посредата на скалата на стотици метри над пропаста. Но този етап за нас беше точно същото изживяване. Пътя Варна - Бургас е адски натоварен и много тесен. Тежки тирове, автобуси и коли от всякакъв калибър, с най- често зле настроени към нас шофьори. Чувстваш се като асфалтна въшка, която само пречи. За културата на българина и в частност на животното наречено ''шофьор'' не ми се говори. Чувството, че живота ти зависи от трепването на ръката на такъв човек не е никак приятно. Но... друг път няма, така че стискаме зъби и напредваме. Жегата и това, че само качваме допълнително усложняват нещата. Караме по ръба на асфалта върху бялата линия, почивките пак са на ръба, там пием вода и там спираме да обсъдим каквото имаме. Целия ден сме на ръба. Колите и камионите минават на сантиметри от нас, опушват ни, свиркат ни (често казано незнам на какви болни чувства е изява това, но не е поздрав повярвайте). Направихме една голяма почивка в Обзор, където всичко ни е добре познато от едно ''море'' през 2004г. и отново ''на ръба''. Минахме над 100км така и по тъмно разпънахме палатките в едно старо лозе зад Винпром Поморие, за радост на местните комари.

дистанция: 101,38