Ohrid

Охрид
(от Райко Жинзифов)

Я в полнощ мрачна, беззвездна,
боже, на високо место,
с сълзи во очи, с душа жедна
за Охрид я мислех често.

За Охрид, столица духовна,
за тепла вера тогашна,
как с народна дума свободна,
как с душа чиста, безгрешна

Климент славянска молитва,
божио предаваше слово
во Охрид, во старата църква
сос Кирилово ученье

Как на свой язик народен
проповедвал кротко, мило
дух на любов, дух свободен,
он, калейки сос кадило.

Он в църква с любов, с смиренье
он свое словесно стадо
сос Кирилово ученье
напоявал, старо, младо.

И как народ гърмогласно
в стара църква охридска
произносеше согласно
он молитва си славянска.

И сега, о, боже, често
сос Кирлово ученье
от това високо место
пращам ти топли молитви:

Пастир прати им духовей
да пасит славянско стадо,
с дух народен, дух саободен
да утешит старо, младо.


Охрид

Охриде, Охриде, град–изваяние,
град на светци и на тъжни царе,
В тебе започна и няма да спре
езерен плач на едно покаяние.

В теб на Христа се и аз уподобих,
обич и жал ме разпнаха по теб;
през сълзи се сляха вода и небе –
Свой ли съм, чужд ли – кинжал ме прободе.

Мъдрост да прося от Духа Свети,
в тайна молитва издигам душата си.
Времето спира, до мен коленичи –
на езика ми роден Небето мълчи.


Охрид

Охрид.Охрид, Охрид, убав, мил
я со солзи те оставил,
езерото убаво
тъга в сърце ми остави.

Дене, нокя плачам
на сърцето рана имам
защо майко яз отидох
в тугя тугина.

Со мойта мила сека вечер
шетам по езеро яз.
Устата й, косата й
сон за мене останая,
устата й, очите й
сон за мене останая.

А кому е жално либе,
а кому е мачно душо,
цел живот да те имам
и да умрам в тугина.

Охрид, Охрид, убав, мил
яз отидох надалеко.
Не знам дали ке се вратам яз,
не знам дали ке те видам яз.

Либето да го видам
секой ден за мене плаче,
да се вратам, да я видам,
за нея да умрам яз.