Ohrid

Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ
Крайните югозападни предели на средновековната българска държава са включвали и най-голямото езеро на Балканския полуостров - Охридското. В северния му край се издига невисок хълм с мощни крепостни стени. Тази солидна твърдина местните хора наричат Самуилова крепост, защото била издигната от българския цар. Е, някои казват, че Самуил е "македонски цар". Но в случая това не е толкова важно, защото крепостта е издигната още в античността и е обграждала римския град Лихнида. Археологическите разкопки разкрили и останките на красив амфитеатър, жилища на знатни римляни, живеещи комфортно край тихите води на езерото. Що се отнася до горната крепост (феодалния замък), разкопките през 2001-2002 г. показаха, че първата твърдина на хълма е издигната още през VIII - VII в. пр. Хр. от вождовете на античното племе дардани (или илири), обитаващи тези земи. В крепостта е открито погребение на мъж със златна маска, подобна на други две, открити от проф. Богдан Филов в охридското с. Требенище през 1916 - 1918 г. и намиращи се днес в Археологическия музей на БАН.
Лихнида не е издържала на ударите на варварите през III - VI в., като в крайна сметка е превзета от славяните. А в 680 г. тук идват българите на хан Кубер. Те подновяват крепостта, чиито очертания следвали линията на античната стена. Добрата защита, осигурявана от укрепленията, приятният климат и не на последно място фактът, че Лихнида се намира на древния търговски път Виа Игнация, и то на разклона за Сердика и Солун, бързо привлекли жители и градът се е превърнал в един от големите български градски центрове. През 811-812 г., когато двете български държави се слели в една, Лихнида при административните реформи на хан Крум и хан Омуртаг се е превърнал в един от десетте областни центъра на България. Изглежда пак тогава името Лихнида е било заменено с българското Охрид.
Дълбоката провинция, в която се озовал градът, го оставя далече от местата на военните сблъсъци с византийци, франки и варвари. Крепостта Охрид не видяла вражи войник повече от век и половина. Населението в подобни спокойни райони обикновено постига доста висок жизнен стандарт.
В Охридския регион годната за земеделска обработка земя е малко. Затова основа на местната икономиката става овцевъдството и обработката на кожите им. Този факт бил известен на княз Борис I, който, заедно с Климент и Наум, решава през 886 г. официалният език в България да стане българският. За това обаче трябвало да се разрешат една интелектуална и една производствена задача. Първо, трябвало да се обучат на новия език няколко хиляди свещеници. Второ, да се обработят кожите на 10 милиона агнета за производството на 200 000 богослужебни книги - минимумът, необходим, за да осъществяват богослужебната практика десетте хиляди храма, които имало тогава по българските земи.
През пролетта на 887 г. Климент, заедно с новия областен управител Домета, пристига в Охрид, снабден със значителни средства. На двадесетина метра от входа на феодалния замък Климент изгражда манастира "Св. Панталеймон", който става училище за свещеници. Домета вероятно се занимавал с другата част на операцията - произвеждал е пергаментът за книгите. Само за седем години охридските кожари се справят със задачата и в 893 г. цар Симеон и Борис имат необходимия брой книги, за да обявят на Преславския събор "преложения кинг" (замяна на гръцките книги с книги на български език). Поне половината от тези книги са произведени в Охрид, а останалите - край Преслав.
С идването на турците българите остават да живеят между крепостните стени на Долния град, а турската администрация - в средновековния замък, наречен от тях Сарая. Замъкът е напуснат през ХVII в., а саморазрушилата се крепост е възстановена изцяло чак през 2002 г.