Философски отблясъци в полето на всекидневността

Това е едно мое старо "есе", написано преди повече от 4 години и публикувано в сп. "Философски алтернативи", 5/2005. Наричам този текст "есе", защото в него съм се мъчил да разбера нещо, за което сега поне съм наясно, че не разбирам добре. Това е текст, в който няма да намерите научни достойнства, но, в който, все пак, съм си загатнал една интуиция, която за в бъдеще бих искал да доразвия и да концептуализирам, ако ми се отдаде, разбира се, да проумея някои неща по-добре. Тук публикувам текста от оригинала преди четири години с известни съкращения, но без никаква съществена редакция:
fountain.pdf

Това е една моя работа, която беше публикувана в сп. Философия, 6/2007, с. 9-17.
В нея съм нахвърлил няколко бележки за начина, по който разбирам разликата между метод и подход във философията, а също и за това как разбирам смисъла за онтологичното изследване на разработения от Хайдегер херменевтико-феноменологичен подход:
ontology approach.pdf

Тъй като не успях да намеря този кратък текст в интернет, реших, че би било хубаво да го набера тук. Текстът представлява едно изказване на Йосиф Бродски пред Сорбоната, направено през март 1989 г. Имам този текст на едно листче, ксерокопие на страница от сп. Факел, което ми беше подарено от един мой състудент по времето, когато през 1998 г. защитавахме своите дипломни работи по философия.

Read more...

Преди известно време, след дипломирането ми в СУ, имаше един период от близо две години, когато,имайки смелостта (или безразсъдността) да създам семейство, останал без никакви доходи, се наложи да работя в една бензино-газо станция, в покрайнините на София. По-точно, тази станция се намираше в самия край на Бенковски или, още по-точно, в края на бившето село Обрадовци. Най-често, когато времето позволяваше това, отивах на работа с велосипеда. От Надежда, пътят до там с велосипед, минавайки зад гара Север, беше около половин час - разбира се, ако педалите се натискат здраво .

Read more...

Това е тема, която има твърде психологичен отенък, но вече дадох обещание да напиша защо наричам себе си "дядо". Трудно ми е да говоря за това и съм уверен, че няма да се справя, но поне ще опитам !
Хората имат определено очакване за време и стадии при развитието и образованието на отделния човек. Това е характерно за всяка култура. Допускам, че, независимо от начина, по който се разбира времето, във всяка култура може да бъде наблюдаван феномена на изоставане и избързване, спрямо някаква времева норма. Погледнато през този феномен, протичането на развитието на отделния човешки живот, може да бъде характеризирано от другите като своевременно, несвоевременно (изпреварващо) или изоставащо. Разбира се, културната норма, от която се прави такава преценка, обикновено е тази на своевременността.
Трябва да се каже, че развитието на повечето хора е своевременно. Тоест това, което те планират и правят със своя живот, протича в границите на културната времева норма за човешко развитие. В нашата съвременна култура, колкото и времево (като времеви граници) да е "разтегнато", разбирането за норма на развитието в живота съществува и поставя предели, чието престъпване не е незабележимо, нито е изцяло толерирано. Смята се: нормално е човек да завърши училище тогава и тогава, но не по-късно или по-рано, нормално човек е да се ожени на тези и тези години, но не твърде късно или твърде рано, нормално е човек да постигне това или онова на тази или онази възраст, но не твърде рано или твърде късно и т.н. и т.под.

Read more...